Този четвъртък парламентът гласува и одобри започването на преговори за покупка на 16 нови бойни самолета и две нови патрулни фрегати на очаквана обща стойност 3,8 млрд. лева до 2023 г. Това е поредният огромен разход, който парламентът гласува без придружаващ го план за финансовото му обезпечаване – било то от очаквани по-големи приходи или спестявания на разходи.

Проектът на МО за модернизацията на ВВС планира закупуване на общо 16 самолета в периода 2016 – 2023 г. . Често цитираната в медиите сума от 1,5 млрд. лв. всъщност е направеният разчет за закупуването на първия транш от 8 самолета до 2021 г., но проектът на МО всъщност предвижда закупуването на още 8 самолета на втори етап, което трябва да се случи между 2022 и 2023 г. При сключен договор до края на 2016 г., придобивката на първите 8 (или повече, според финансовата възможност) от въпросните самолети трябва да се осъществи между 2018 и 2021 г., а на вторите 8 - между 2022 и 2023 г. Проектът за модернизация на ВМС пък планира придобиването на две фрегати, за които се предвиждат разходи от 820 млн. лв. накуп или разсрочено през следващите четири години. В крайна сметка общата сума на двата проекта възлиза на 3,8 млрд. лв. нови капиталови разходи за отбрана през следващите 7 години.

Веднага изниква въпросът откъде ще бъдат взети тези 3,8 милиарда лева? Самите управляващи явно нямат представа, защото според думите на депутатът Владимир Тошев от ГЕРБ парламентът просто е одобрил проектите „по принцип“, а търсенето на нужните финансови средства тепърва предстои. И така за пореден път се планират разходи без да има каквато и да е яснота откъде ще дойдат приходите за тяхното покриване. Именно поради тази тенденция първо да се харчи, а после да се мисли, бюджетът е в дефицит от седем години насам. Дефицит, който се очаква да се задържи до 2019 г. и това е преди в сметките да бъдат включени подобни колосални разходи за отбрана.

Таблица 1: Разходи за закупуването на нова военна техника по проектите за модернизация на ВВС и ВМС по години:

Източник: Народно събрание

Какви са мотивите за тези харчове? В самите проекти (виж тук и тук) пише, че новите изтребители и патрулни кораби са необходими за изпълнението на задълженията по членството ни в НАТО. В проекта за закупуването на изтребители обаче е отбелязано, че за да покрием задълженията си по мисията по контрол и охрана на въздушното пространство в мирно време на НАТО (т.нар. „Air Policing”), закупуването на нови машини всъщност не е абсолютно необходимо. Според текста основното задължение може да бъде покрито и просто чрез подновяване и поддръжка на 16-те броя функционални изтребителя МиГ-29, с които ВВС разполага към момента. Дори е направена прогноза колко ще струва поддръжката на старите машини до 2030 г. и цялата сума възлиза на 1,66 млрд. лв., т.е. почти наполовина по-малко от парите, които ще бъдат изхарчени за закупуването на нови машини в двойно по кратък период от време.

Всъщност целият казус опира до това, че военната техника на армията е стара и изостава по някои от техническите изисквания на НАТО. Но ще се отнася до тези изисквания, ние изоставаме по тях от години и санкции за тяхното неизпълнение не съществуват. Военната техника на българската армия е в много лошо състояние и модернизация определено е необходима, но въпросът е дали тази модернизация трябва да е приоритет в настоящия фискален климат на хронични дефицити, и ако е така, как най-оптимално може да бъде финансирана и осъществена.

Нека не забравяме, че годишният бюджет на Министерството на отбраната е малко над 1 млрд. лв., т.е. средните годишни разходи по тези проекти за следващите седем години се равняват на около 50% от всички финанси, с които МО разполага. И от този 1 млрд. лева в закона за държавния бюджет за 2016 г. 948 млн. са предвидени за текущи разходи. В този контекст е ясно, че финансите за покупката на въпросните самолети и фрегати няма как да се осигурят със спестяване на разходи на МО или пренасочването на средства от други пера по бюджета на министерството.

В крайна сметка всичко опира до това приоритетни ли са тези разходи за модернизация на ВВС и ВМС или не са. При наличието на хронични бюджетни дефицити е изключително важно разходите на министерствата да бъдат разделени на приоритетни и неприоритетни и да се харчи само за най-приоритетните проекти докато финансите не бъдат балансирани. Ако модернизацията на ВВС и ВМС не е приоритет и реално не се налага, то защо въобще се приемат тези проекти? А в случай че е, то тогава е редно, преди да бъдат гласувани и приети разходи за нейното осъществяване, да има някаква яснота откъде ще бъдат набавени необходимите ресурси.

Статията е публикувана от Института за пазарна икономика. Автор: Георги Вулджев.