Миналата година беше може би най-спокойната за еврозоната, откакто Гърция разтърси валутния съюз през 2009 г. Общото мнение е, че положителната тенденция ще продължи и през тази година, пише в анализ агенция „Ройтерс“.
Налице е политическа воля възстановяването да продължи, а опитите на Европейската централна банка (ЕЦБ) да поддържа еврото продължава да отклонява натиска върху пазарът на ценни книжа. Освен това по всичко личи, че икономиките на страните членки ще нараснат поне малко през годината.
Испания, Италия и Португалия излизат от рецесията, а в Гърция положението също изглежда малко по-оптимистично.
Въпреки това има доста причини да бъдем внимателни в оценките си.
Европейските избори
Високата безработица, изтощението от строгите финансови ограничения и все още анемичният растеж предоставят перфектна възможност за успех на крайните партии на изборите за Европейски парламент през май.
Някои анализатори предричат, че редица антиевропейски партии, в това число Националният фронт във Франция, Партията на независимостта във Великобритания и СИРИЗА в Гърция, ще си осигурят най-малко 20% от местата в ЕП.
Това може да принуди основните партии да се придвижат по-надясно в политическия спектър и да постави под въпрос способността за по-нататъшна европейска интеграция.
„Това може да доведе до по-евроскептични позиции от страна на традиционните партии и да затрудни както назначаването на нова Европейска комисия (което ще се случи по-късно през годината), така и приемането на свързано с банковия съюз законодателство", смята Алистър Нютън, политически анализатор в Nomura Securities
Стрес-тестове за банките
Ясно е, че ЕС се провали в осъществяването на първоначалната си идея за банков съюз, която да предотврати бъдещи финансови кризи.
Преди да поеме изцяло надзорните функции над финансовите институции през ноември ЕЦБ ще публикува стрес-тестове на най-големите банки в еврозоната.
Имайки предвид нивото, до което вече банките са рекапитализирани, възможността от значителни шокове в бъдеще е ограничена. Все още обаче отпускането на заеми вероятно ще остане затруднено докато тестовете не бъдат завършени, значително затруднявайки икономическото възстановяване. Освен това структурата на банковия съюз в момента може да позволи избухването на бъдеща сериозна криза.
Конституционният съд в Германия
Основната причина да гледаме оптимистично на еврозоната е нежеланието на пазарите да тестват предпазната мрежа на ЕЦБ. Евентуална дупка в нея би променила изцяло условията на играта.
В най-скоро време се очаква Конституционният съд на Германия да се произнесе относно програмата на ЕЦБ за изкупуване на държавни облигации - неизползван досега механизъм за защита на еврозоната.
Практиката на базирания в Карлсруе съд е да не отказва направо подобни мерки, целящи борба с икономическата криза, въпреки че обикновено налага по-сериозен контрол над действията на Бундестага.
Решението на Конституционния съд обаче е ключово за бъдещето на еврозоната, особено за засегнатите от кризата страни.
Реформите
От ЕЦБ нееднократно заявиха, че се опитват да спечелят повече време на страните да въдворят ред във финансите си, като намалят публичния си дълг и стимулират необходимите икономически реформи.
Основно погледите са насочени към Италия, която се намира в стагнация през последното десетилетие, а коалиционното правителство вероятно не притежава сплотеността да се справи с нея. Опасения има и по отношение на Франция, която е на прага отново да изпадне в рецесия.
Изтощението от строгите финансови ограничения пък е най-голямо в Гърция. Правителството на страната отказва да подкрепи нови финансови съкращения и ще се нуждае от някаква форма на дългово облекчение за да може да сложи финансите си в ред.
Дефлацията
Ако бъде регистрирана дефлация, еврозоната ще се изправи пред проблемите на Япония от последните години. Спад на инфлацията във валутния съюз до едва 0.7% принуди ЕЦБ да намали през ноември основния лихвен процент, а много от страните членки са против паричните стимули, използвани в Япония за справяне с проблема.
Историята на кризата в еврозоната показва, че докато политиците губят чувството си за неотложност, когато опасностите намалеят, те бързат да засилят защитните механизми, когато стане напечено.