Сгласовете на ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС Народното събрание прие промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Той е сред посочените като необходими като подготовка за приемането на България в Шенген и еврозоната.
Депутатите се занимават със Закона за мерките срещу изпирането на пари за втори път в рамките на три месеца. В края на юни бяха гласувани промени, с които се въведоха вътрешни процедури за хората, които подпомагат управленията на дружествата, например счетоводители и данъчни консултанти.
В мотивите на законопроекта, приет окончателно днес (21 септември) е посочено, че България е под "процедура на засилен мониторинг" от европейски комитет за оценка на мерките срещу изпирането на пари. Текстовете на законопроекта са изготвени не от политически партии, а от работна група с представители на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), Министерствата на финансите, вътрешните работи, външните работи, правосъдието, както и прокуратурата, Българската народна банка (БНБ).
С приетите предложения на контрол срещу изпиране на пари ще подлежат фирми и представители, които се занимават с прехвърляне, съхраняване, управление на виртуални активи, както и осъществяващите пощенски парични преводи.
От обхвата на закона отпадат обаче неправителствени организации, които се занимават с "благотворителни, религиозни, културни, образователни, социални или полезни за обществото дейности", както и браншови, работодателски, синдикални организации, творчески съюзи.
През преходните разпоредби се правят промени в Закона за платежните услуги и платежните системи, като се въвежда термина "близък сътрудник", който най-общо означава човек на ръководен пост във фирма, както и съпруг, роднина и всеки, който "има тесни делови взаимоотношения със заявителя".
Фирмите с оборот над 50 хил. лв. годишен оборот, които са обект на закона, ще изготвят самостоятелно оценка на риска по критерии на ДАНС. Увеличават се и наказанията (глобите), които се дължат при нарушаване на правилата.