Читателят на Econ.bg Владимир Йосифов, който е имотен консултант, наскоро е посетил Франция. Преди дни ви представихме неговите впечатления, свързани с начина, по който се извършват ремонти на улици там и който, оказва се, е малко по-различен, отколкото у нас.

По-долу ще прочетете разсъжденията и наблюденията му във връзка с един аспект от транспортните услуги, а именно - организацията на работа на таксиметровите шофьори:

Кризата промени изключително, освен всичко друго, и бранша на такситата. Все повече французи и туристи вместо да заложат на този вид превози, ползват градския транспорт.

Конкуренцията между такситата и градския транспорт е тежка. И в такситата, и в градския транспорт има климатици. Да, в автобусите и дори в старите „ междуградски влакове” има климатик. Хората са един върху друг, но климатиците помагат да се издържи по-леко времето заедно.

Така ситуацията на пазара е принудила таксиметровите фирми да полагат усилия, за да запазят клиентите си.

Цена: Цената е висока дори за средния французин. Постоянните клиенти-физически лица имат карта, която им осигурява намаление.

При фирмите-клиенти (юридическите лица) се наблюдават още по-големи отстъпки и не е възможно да се играе комбина, както се случва в България. 

Удобства: Автомобилите са сравнително нови, чисти, с климатик. В колата е тихо, чува се само гласът на навигатора.

Задължения: Френските шофьори са длъжни да спазват безпрекословно нареждането на диспечерите по гари и летища. Всеки шофьор е длъжен да превозва инвалиди с колички и да им помага при настаняване и излизане от автомобила. Всеки шофьор е длъжен да изтърпи игрите на децата в колата - тук е нужно да отбележа, че децата във Франция имат невероятна свобода на действията си и често създават множество проблеми

Всеки шофьор също така е длъжен и да помага на възрастните клиенти. Водачите са длъжни да казват на диспечера дали превозват животни и ако са съгласни да имат клиенти с домашен любимец, нямат право на грубо държане. Таксиджиите не пият алкохол през седмицата и като цяло по време на работния си процес, защото иначе рискуват работата си и дори затвор при оплакване от клиента.

Диспечери: На всяка гара и летище има диспечер на такситата, който стои на края на оградената опашка от клиенти. Диспечерите са хора с голяма власт над таксиметровите шофьори. Те оглеждат за секунди опашката и определят кои клиенти са подходящи за кои шофьори. Никой шофьор не смее да коментира или откаже.

Ако има клиенти с куче, диспечерът пита първите таксиметрови шофьори, и ако те не искат да пуснат кучето в колата си, диспечерът вика първият, който превозва кучета. След това колегите му се разместват и клиентите с куче отпътуват за секунди.

При прекалено много клиенти – най-често по празниците, диспечерът вика допълнително коли и мотори. В случай на прекалено голяма опашка от чакащи хора и същевременно прекалено малко налични таксита, диспечерът разделя хората по райони. Той пита първите хора на опашката за кои райони са, след което минава по цялото ѝ протежение, за да пита дали някой иска да се вози с избраните райони и наличните клиенти.

Сметката се разделя от пътниците, като маршрутът следва първо адреса на първия клиент, а после този на втория.

Нещото, което във Франция го има, а у нас не, са такситата мотори. Те са червени на цвят, имат два багажника отстрани, и, разбираемо, са доста по-мобилни. Най-често се наемат от бизнес пътници с идеята да се избегнат задръстванията и са значително по-скъпи и бързи. Тези таксита чакат пред адреса, където са ви закарали и ви връщат на гарата или летището с максимална скорост.

Моторите във Франция имат огромни права. При задръстване или ремонт на улицата мотористите може да се качат на тротоара, или да минат през пешеходна зона и да закарат клиента си навреме.

Бакшишът е водещата мотивация в този бранш. Французите като народ са малко по-пестеливи спрямо парите си и освен ако не са много доволни, не дават бакшиш – освен евентуално закръгляне на сумата. Бакшиш от 5 евро, например, е изключителна рядкост и се дава само от постоянните клиенти на даден превозвач. Към тях и обслужването е малко по-различно.

В какво се изразява по-точно то?

Добрите шофьори имат работещ органайзер и приемат поръчки за месеци напред. В уговорения ден те следят времето, трафика, ремонти, проблеми, стачки и т.н. и избират маршрут, който да бъде най-бърз. Шофьорът получава сумата, която би показвал апаратът в обикновени дни и затова е мотивиран да избере малки улички, крайни квартали и да стигне бързо на гарата или летището. Тези шофьори са по-интелигентни и могат да водят разговор с клиентите си, ако те искат това.
Както е навсякъде в сектора услуги, такситата се различават, но не по външен вид, а по шофьорите. В ресторант отивате заради готвача, а в тази фирма сте клиент заради шофьора на таксито.

Отношения пътник – шофьор: Пътниците са любезни. Ако не са доволни, няма да оставят бакшиш, но пак ще са любезни. Същото важи, както бе споменато, и за отношението на водача на таксито към неговите клиенти.

Обратно в София: Истината е, че у нас, в столицата на страната ни, където имам опит, има известни постижения в сферата на доброто обслужване, но все пак стоим по-скоро далеч от френската практика.

Родните таксиметрови шофьори имат доста параграфи, по които да се постараят много повече и да догонят поне малко френските си колеги. Това включва както и отношението, така и хигиената и цялостната култура на комуникация – във всеки нейн аспект.

Владимир Йосифов, BriagNews,
Щрихи от Франция, Лято 2012
Снимки: Владимир Йосифов