Изследователи от университета Станфорд са изобретили хидрогел* с невероятна електрическа проводимост, който може да бъде лесно „забъркан“ от широко достъпни съставки и впоследствие да бъде поставен върху различни повърхности, благодарение на мастиленоструен принтер.

С други думи материалът, създаден от професорите Женан Бао, Ю Чуи и техните колеги, представлява вид желе, което на допир прилича на биологична тъкан и се държи като такава, но за разлика от истинските тъкани и другите видове хидрогелове, може да провежда електрически ток подобно на метален проводник или полупродник.

Изобретената комбинация обещава един ден да намери невероятни приложения при създаването на нови типове биологични сензори, футуристични кондензатори за съхраняване на енергия и дори нови биогоривни клетки. Досега създаването на подобен желеподобен проводим гел представляваше сериозно предизвикателство пред учените.

Бао и Чуи стигнали до успеха, като успели да съединят токсичното органично съединиение анилин в дълги вериги с фитинова киселина, която се среща в тъканите на растенията. Фитиновата киселина е способна да захване до шест полимерни вериги наведнъж, създавайки сложна мрежа от кръстосани елементи.

За разлика от традиционните свързващи съставки при хидрогеловете, които сами по себе си са изолатори, фитиновата киселина повишава електрическата проводимост на полимерните вериги до високи стойности.

По този начин се създава уникална по рода си пореста наноструктура, която увеличава количеството електрически заряди, които могат да се съхраняват в гела. Същевременно нарастват и способностите на материала да засича различни химикали.

Тъй като материалът не се втвърдява до крайната стъпка на синтеза, той може да бъде отпечатван или нанасян със спрей под формата на течност преди да се превърне в гел.

Това означава, че производителите, които един ден ще работят с него, ще могат да създават сложни модели на електрически схеми при ниски разходи за производство.

*Хидрогелове - естествени или изкуствено създадени вещества, изградени от мрежа от хидрофилни полимерни вериги. Някои от тях могат да абсорбират големи количества вода, съставящи 99.9% от общия им състав