Най-големите научни открития на 2012 г.

21.12.2012 | 16:50
по статията работи: Елица Елефтерова
Сонда на Марс, нови геноми и нови методи за манипулиране на геноми, Хигс бозон и още...
Най-големите научни открития на 2012 г.

Редакторите на сп. "Сайънс" са избрали евентуалното откриване на неуловимия Хигс бозон за най-големия научен пробив на 2012 година. Субатомната частица, кръстена преди 50 години на физика Питър Хигс, е това, което учените смятат, че придава маса на материята. Откритието е монументално, тъй като потвърждава теорията, че Вселената работи по начина, по който теоретичните физици смятат, че го прави. 

Девет други новаторски постижения от 2012 г. бяха почетно споменати от изданието, включително безопасното кацане на Марс на марсохода Curiosity през това лято, както и категоричното доказателство, че парализираните пациенти биха могли да използват ума си, за да задвижат роботизирана ръка.

114229
Снимка: Wikipedia.org

Марсоходът Curiosity

Специални система за кацане и "кран" поставиха марсохода Curiosity на Червената планета на 5 август тази година. Сложната маневра стана известна като "седемте минути на ужас", наречена така от инженерите на НАСА, защото това е времето, за което сондата е преминала от горната част на атмосферата на Марс до повърхността на планетата.

Време, за което екипът за контрол на мисията не е имал какъвто и да е контакт със сондата. Curiosity оцеля при кацането без загуба на работни части и ще изпълнява мисия на Марс в продължение на две години. Всеки ден марсоходът ще изпраща нови снимки и ключови данни за бъдещо пътуване в Kосмоса.

e4daa1f0-e557-942e-c784-a7f3d9cbab21
Снимка: Sxc.hu

За пръв път учени създадоха яйцеклетки от стволови клетки на мишки

Японски учени показаха, че от ембрионалните стволови клетки на мишки може да се направят жизнеспособни яйцеклетки, които могат да бъдат оплодени и в резултат да се появят здрави бебета. Здравите мишлета са се родили от яйцеклетки, които са изкуствено създадени. В експеримента са участвали само мишки, но един ден тези методи може да се използват срещу безплодието при хората.

f824491b-ac6e-fe43-1819-a040da4d7010
Снимка: Wikipedia.org

Учени откриха структурата на протеини, участващи в предаването на африканската сънна болест

Мембранните протеини обхващат външната обвивка на всяка клетка в тялото ни и изпращат сигнали между вътрешността на клетката и средата извън нея. Тези протеини играят важна роля в почти всичко. Тяхното участие в клетките е от решаващо значение както при предаването на болестите, така и конкретно при намирането на лекарства за борба с тях.

В този смисъл разбирането на тяхната структура е важно за разработването на нови лекарства срещу заболяванията. За целта учените са използвали рентгенов лазер, милиард пъти по-силен от традиционния рентген, и са открили подробната структура на един от тези мембранни протеини, отговорен за разпространението на африканската сънна болест.


c8e435f4-5b21-6cb2-a6a2-49801b8e3560
Снимка: Wikipedia.org

Японски учени откриха как субатомните частици, известни като неутрино, се трансформират от един вид в друг

Някои ядрени реакции, включително тези, които се осъществяват в рамките на слънцето, създават неутрино частици. Неутрино и съответните им антинеутрино са разделени на три основни вида: електрон, мюон и тау.

Измервания, направени от учените, участващи в международния проект, базиран в Китай - Daya Bay Neutrino Experiment, разкриха как антинеутрино на електрони се трансформира в различни видове - мюон или тау, когато се движат със скорост, близка до тази на светлината. Процесът е наречен неутринова осцилация.

Резултатите от него пък може би ще разкрият защо във Вселената има много повече материя, отколкото антиматерия.

2d2fb198-06ca-7c89-f745-ee6b7d3eb4cc
Снимка: Wikipedia.org

Учени декодираха генома на група древни хора, живели преди 41 000 години в Сибир

Заедно с последователността на неандерталския геном, учените също успяха да декодират генома на група древни хора, кръстени Denisovians (Заселници), които са живели преди 41 000 години в Сибир. Te са извлекли ДНК от костен фрагмент от фаланга на момиче с кафяви очи, кестенява коса и кафява кожа, което е починало в Сибир преди между 74 000 и 82 000 години. Чрез сравняване на генетичните последователности на древните и на съвременните хора, изследователите са научили повече за това как тези стари видове са живели и как са се развивали.

f87c6d32-d006-7496-2943-e51e34ec353b
Снимка: Wikipedia.org

Физиците откриха частици, които действат като своя античастица

Физиците откриха частици, известни като фермиони Majorana (Майорана), които действат като своя собствена античастица. Античастицата е субатомна частица, която има същата маса като дадена частица, но е с обратен електрически или магнитен заряд.

Група физици от Холандия успяха да докажат, че Majorana Fermion има уникална своя античастица. Учените смятат, че "квантовите битове" (квантов бит е единица за квантова информация - бел.прев.), направени от тези загадъчни частици, могат да бъдат по-ефективни при съхранение и обработка на данни, отколкото битовете, които в момента се използват при производството на компютри.

93f845f5-2c94-2f5a-b0d9-d6ea81b0d2bf
Снимка: Wikipedia.org

Проектът ENCODE

Гигантският биологичен проект Encode ("Кодиране") ни разкрива огромно количество данни, които помагат на учените да разберат човешките геноми по-добре. Резултатите от него бяха публикувани  в началото на септември. Проектът обхвана десетгодишните усилия на над 400 учени и приключи с написването на 30 научни статии.

Данните от проекта все още се анализират, но ще помогнат за разбирането на човешките геноми не само въз основа на последователността в ДНК кода. Разширеното знание ще е в сферата на това как всяка ДНК си взаимодейства с протеините и други направления на ДНК и РНК. Тези взаимодействия се случват в некодирани региони на генома, които са нещо като "тъмна материя" в него. Тези региони не се превръщат в протеини (така или иначе само 1,5% от нашето ДНК се трансформира в протеин), и са все още неясни като роля и значение за учените.

ee9638d6-e4aa-2ffa-7f8b-026d474ee88f
Снимка: Wikipedia.org

Нов инструмент помага на изследователите да манипулират гените ни

През 2012 г. учените създадоха забележителен протеин, който могат да използват в движение, за да променят гените на клетката. Протеинът, известен като TALENs, дава на изследователите способността да променят или деактивират специфични гени. Засега това е направено върху риба-зебра, крастави жаби, добитък и други животни - дори и върху клетки от болни пациенти. 

TALENs могат да бъдат персонализирани, за да търсят и редактират всяка ДНК последователност, което ги прави много специфични. Протеинът може да се използва, за да се въздейства върху лош ген, или да се използва в областта на научните изследвания, за да се разбере какви са ефектите на конкретни участъци ДНК върху болни и здрави индивиди.

45d88601-d2b4-acc5-c0bd-d4b31e812033
Снимка: Wikipedia.org

Нов шанс за парализирани пациенти

Парализирани пациенти вече могат да използват ума си, за да задвижват роботизирана ръка. Сензор, имплантиран в кората на мозъка, който се използва за мониторинг на мозъчните сигнали, е в състояние да контролира роботизирана ръка. Протезата отговаря, когато потребителят просто мисли за преместването на роботизираната ръка или китка.

53f96223-597d-7cc2-a2db-f4be90792010
Снимка: Wikipedia.org

Откриването на бозона на Хигс

Откриването на бозона на Хигс потвърждава общоприетите теории на физиката.

На 4 юли учените от Европейския център за ядрени изследвания (CERN) в Женева съобщиха, че е почти сигурно, че са открили бозона на Хигс. Той има повратно значение, защото доказва наличието на невидимо поле, което придава масата на материята.

Теорията "обяснява как частиците си взаимодействат чрез електромагнитни сили или силни и слаби ядрени сили, за да могат да създадат материя във Вселената".

Тази статия ви хареса? Следете всичко най-интересно от Econ.bg и във
Оцени статията:
4.75/7
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Женевски конвенции
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Мъж е в бара, пие и изглежда навъсен. - Какво ти е на теб? – пита барманът. - Бях женен три пъти и три пъти станах вдовец. Барманът иска да знае подробности. - Ами, първата се отрови с...
На този ден 19.12   1732 г. – Бенджамин Франклин публикува Алманах на бедния Ричард 1783 г. – Уилям Пит-младши става най-младият министър-председател в историята на Великобритания...