Специално за Econ.bg

Д-р Антония Първанова е български евродепутат, зам.-председател на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) в ЕП, член на Комисията по правата на жените и равенството между половете и на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. Антония Първанова е родена през 1962 г. в Добрич. Завършва езикова гимназия „Гео Милев” с английски и немски език в Добрич, медицина и здравен мениджмънт във Варна, обществено здраве в Маастрихт, Холандия и здравна политика в Англия. Работи като педиатър, експерт и изследовател в областта на управлението на здравеопазването.

Акценти:

• Процесът на изтичане на лекари и медицински работници от България
• Инициатива за европейска антикризисна стратегия в областта на здравеопазването
• Цел на новата директива за прозрачност при ценообразуването и възстановяването на разходите за фармацевтични продукти и отражението и върху пазара на лекарства
• АСТА и пазарът на медикаменти
• Бъдещи законодателни промени в областта на здравеопазването, обсъждани в Европейския парламент

Г-жо Първанова, как ще коментирате голямото изтичане на лекари и медицински работници от България към други европейски страни?

Антония Първанова:

Това  е проблем не само за България, но и за цяла Европа. Посоката на движение на медицински специалисти по принцип  е от юг на север и от изток  на запад. Доклад на Европейската комисия  описва основните мотиви, поради които лекарите и медицинските работници  напускат страната си и търсят реализация зад граница. На първо място това са икономически причини като ниското  заплащане в собствената страна и възможността за адекватно заплащане  в друга страна-членка. На второ  място е възможността за професионална реализация. Следват по-добрите условия  на труд и възможността за растеж в  кариерата. Комплексното съчетание  на всички или няколко от тези фактора е основният мотив за изтичането на медицински специалисти. Възпиращите  фактори са владеенето на чужд език, както и преместването и адаптацията  на семейството на новото място. Сред младите специалисти все повече се наблюдава тенденцията да се ориентират към стажантска практика в друга  страна-членка веднага след завършване на университет и съответно към  трайно установяване в страните-членки, където могат да намерят по-добра  реализация.

Има страни със съществен недостиг на лекари от определени специалности и  медицински сестри. До 2020 г. недостигът на медицински специалисти в Европейския съюз ще бъде около 1 млн. души, от които 600 хил. медицински сестри и 230 хил. лекари. Предвид демографската криза и застаряващото население и съответното увеличение на броя на хората с хронични заболявания, преосмислянето за справяне с изтичането на медицинските специалисти е необходимо не само на ниво страна-членка, но и на европейско ниво. Съществен проблем е и застаряването на медицинските специалисти, тъй като професиите са неатрактивни за младите хора поради голямото натоварване и незадоволителното заплащане.

Възниква  въпросът дали се налага да внасяме медици от трети страни. Във Великобритания например системата разчита на медицински специалисти от страни извън ЕС за набавянето на над 40% от кадрите, което  я прави много нестабилна и  непредсказуема.

Съществува  несигурност от гледна точка на инвестицията в човешки ресурси, тъй като не е ясно къде медицинските специалист ще изберат да продължат обучението и/или кариерата си. Голям е и рискът за сигурността на пациентите поради разликите в школите не само в академичен, но и в чисто практичен план. Макар дипломите от една страна-членка да се признават в целия ЕС, то стандартите за качество не са еднакви, или не съществуват такива.

Друг проблем е гастролирането на медицинските специалисти в граничните райони. В тези случаи има риск по отношение  на последователността на лечението на пациента и сигурността за неговото здраве и живот. Практиката показва, че рестриктивните мерки за задържане на лекарите и медицинските сестри не са дали положителен ефект и не могат да проработят. За това Европейската Комисия трябва да извърши сериозни анализи и да предложи Стратегия за балансиране изтичането на медицински специалисти, тъй като проблемът не е само национален, но и общоевропейски.

Какво трябва да се промени, за да спре този процес?

Антония Първанова:

Трябва  да се променят условията на работа, заплащането, възможността за кариера. Трябва да се опитаме да задържим здравните  специалисти с позитивни стимули, а не да им се забранява да напускат страната определен брой години след завършването или да се принуждават  да си заплащат обучението. Подобни  мерки противоречат на свободното движение на хора, което е един от основополагащите принципи на ЕС. Както вече споменах, практиката показва, че такива ограничения  не водят до добри резултати. Комбинацията от инвестиции в кадри, адекватно  заплащане, възможност за професионална  реализация, по-добри условия на труд и възможност за растеж в кариерата е работещата формула.

Какво предвижда вашата инициатива за европейска антикризисна стратегия в областта на здравеопазването, чиято цел е  да защити здравните системи от сътресения и фалит по време на финансовата  и икономическата криза?

Антония Първанова:

Инициативата, която започнах с комисар Джон Дали за стабилизиране на здравните  системи и гарантиране на тяхната  устойчивост включва оценка на тенденцията  на финансовите параметри на здравните  системи преди и по време на кризата и на ограничителните мерки, които  предвиждат правителствата за постигане  на баланс на бюджета. По данни  на ЕК се наблюдава тенденция за значително намаление на финансовия ресурс за здравеопазване като процент  от брутния вътрешен продукт (БВП). Очевидно се налага анализ на бюджетната политика на страните-членки по отношение на здравеопазването и ефекта върху здравните системи. В процентно отношение това намаление е по-голямо отколкото намалението в други сектори. Това прави системата неустойчива, нарушава правата на гражданите и пациентите и ограничава възможността на медицинските специалисти да предлагат качествени услуги.

Кога  според Вас най-рано може да бъде създадена  подобна стратегия?

Антония Първанова:

Това би било възможно, когато здравеопазването стане част от Общата Европейска политика и от приоритетите на Договора. Очевидно е, че след като сме разрешили проблемите на „щастливите кокошки” и сме усъвършенствали регулацията на всички видове стоки и услуги, е наложително да обърнем внимание на правата на гражданите и пациентите. Отдавна предлагам ЕС да обърне по-сериозно внимание на правата на пациентите, качеството на медицинските услуги и изтичането на медицинските специалисти отколкото на регулацията на всевъзможни екзотични хрумвания.

Какво трябва да постигне новата Директива  за прозрачност при ценообразуването и възстановяването на разходите  за фармацевтични продукти?

Антония Първанова:

Новата  Директива трябва да постигне съкратени  срокове за даване на разрешение на цени, включително на всички видове иновативни и генерични лекарства. Трябва да постигне прозрачност и  яснота в националното законодателство, съобразено с еднакви, съизмерими европейски правила. На трето място предлагаме въвеждането на оценка и сравнение  между медикаментозното лечение  и други видове лечение и доказването  на положителен терапевтичен ефект. Директивата трябва да доведе до избягването  на  конфликт на интереси и не на последно място до осуетяване на всякакви непазарни практики, които в момента  затрудняват достъпа до лекарства на пациентите и влияят върху свободния  пазар на лекарствата.

Как ще се отразят  тези промени върху пазара на лекарства  в Европа и в частност България?

Антония Първанова:

Естествено  тези промени ще се отразят положително, доколкото пазара на лекарства е  силно конкурентен. Но когато става  въпрос за ценообразуване и реимбурсиране, ако тази конкуренция се осъществява  при непазарни условия, то това ще се отрази върху цените и достъпа  до качествени лекарства и ще доведе до създаването на неравнопоставеност между пациентите в отделните страни-членки. Директивата би трябвало да даде възможност за преодоляване на тази неравнопоставеност при навлизането на пазара на нови лекарствени продукти, както и за стимулиране на фармацевтичните  компании за производство на лекарства, които действително имат добавена стойност за здравето на пациентите, използвайки методите на технологична оценка и сравняване на различните форми на лечение.

Може  ли вече да се говори за единно европейско законодателство в областта на здравеопазването?

Антония Първанова:

Де  факто отдавна има единно европейско законодателство в областта на здравеопазването, но от неговите компетенции са изключени организирането и финансирането на здравните системи. Разбира се, на мен ми се иска да има възможност за по-пълна хармонизация в областта на качествените медицински услуги и  правата на пациентите. 

Ако търговското споразумение ACTA бъде прието, как ще се промени пазарът на медикаменти  в Източна Европа, където преобладават генеричните лекарства?

Антония Първанова:

АСТА няма да бъде приета, това мисля, че вече стана ясно на всички. АСТА няма директно отношение нито към пазара на медикаменти  в Източна Европа, нито към пазара на медикаменти в Европа като цяло. По същество е спекулация, че законопроектът  има отношение към пазара на генерични  лекарства, който е обект на специфично европейско законодателство. Безсмислено  е да влизам в детайли и да оборвам  тези спекулации до колкото те не са актуални.

Какви други законодателни промени  в областта на здравеопазването се обсъждат в Европейския парламент?

Антония Първанова:

В момента се обсъжда програмата Здраве и икономически растеж. Предстои доразвиване  на обществената платформа за борба с хроничните заболявания, Европейската стратегия за борба с алкохолната зависимост, Директивата за клиничните изпитвания, Директивата за медицинските изделия, Директивата за информацията за пациентите по отношение на фармацевтичните продукти, Директивата за диетичните храни. Водят се и дискусии по отношение на законодателството  в областта на алтернативните методи на лечение, както и в областта на пазара на хранителни добавки.