Д-р Бойко Таков е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.
Д-р Таков е с повече от 12 годишен трудов стаж в управлението на бизнеса. Има опит и в държавните институции, като в продължение на 4 години е заемал експертна позиция в Изпълнителна Агенция “Държавна собственост на Министерство на отбраната” към Министерство на отбраната. От 2008 до 2012 е заемал е позицията изпълнителен директор и член на съвета на директорите в българското представителство на водеща Южнокорейска енергийна компания.
През годините заема управленски и мениджърски позиции в едни от най-развитите сфери на бизнеса, а управление на инвестиции, проекти и финанси са само част от биографията му в областта на земеделието, енергетиката и инфраструктурата.
Г-н Таков, скоро направихте няколко анализа, за състоянието на МСП, за външните пазари. Какво показват те и какви са изводите?
Преди известно време представихме няколко анализа и проучвания, като започнахме подготовката им преди върхлетялата ни пандемия, но частично в някои от тях успяхме да обхванем и първоначалните ѝ последствия.
Анализът за състоянието на МСП стъпва на статистическа информация и данни, което не ни даде възможност да обхванем реалната ситуация с COVID-19. Това, което може да се изведе като изводи от наблюдавания период, е, че има стабилен растеж на сектора на малките и средни предприятия по всички показатели – брой на предприятията и заетите, брутна добавена стойност, нетни продажби, стокооборот.
Също така се запазва и структурата им по големина – над 90% от тях са микропредприятия. Прави впечатление, че въпреки големия дял микропредприятия - 93%, и делът им от около 42% в заетите, те генерират едва малко над 1/3 от приходите в сектора, което показва относителна уязвимост .
Жизнеспособните микропредприятия имат нужда от подкрепа за стабилност и растеж. Брутната добавена стойност на МСП регистрира ръст от 40% от 2013 г. до 2017 г. Важно е да се отбележи, че приоритетните сектори - технологични производства и интензивни на знание услуги, бележат ръст от 1% през последните години от периода 2014-2019. Това е най-високият ръст в сравнение с всички останали сектори, но въпреки това е недостатъчен към момента.
По отношение на вноса и износа на продукцията на МСП се забелязва, че вносът все още има превес, което е индикатор, че би могло да се работи с предприятията за тяхната интернационализация с цел създаване на устойчивост в развитието им. Положителна тенденция е нарастването в абсолютни стойности и като относителен дял на стокообмена главно със страните от ЕС.
В този ред на мисли, какво тогава показва анализът на международните пазари, който направихте?
Анализът показва доста статистически данни и информация, направена в различни разрези и от която могат да се направят много изводи. Показва потенциални пазари, конкурентните ни икономики, пазарите, на които сме позиционирани и на които може да се търси растеж, възможности, от които може да се възползваме поради пандемиологичната обстановка и причинените трусове от нея, както и още много информация, която би могла да бъде полезна на нашите компании.
Вижда се примерно, че България и някои страни от ЦИЕ се специализират в доставките на медицински и измервателни инструменти, като заемат исторически сериозните позиции в развити индустриални страни като Швейцария, САЩ и Япония.
Също интересен момент е, че България е сред глобалните лидери на производство на електрически велосипеди. Българските производители на различни изделия от пластмаса, включително опаковки, както и от хартия и картон, имат вече разкрити конкурентни предимства в продажбите на развитите пазари извън региона.
Погледнато от друг ъгъл примерно, се вижда, че Германия е двигател на релокирането на производствени процеси в Централна и Източна Европа, като това се проявява най-силно при стоките за междинно потребление, включително изделия от пластмаса и метал, електрически съоръжения, машини и оборудване, автомобилни части. Както знаем, Германия е най-големият ни търговски партньор.
От друга страна, в Испания и Франция релокирането на производства по веригата на стойността в автомобилостроенето, електрониката и машиностроенето е насочено и към страни от Северна Африка, което ги превръща в конкуренти за българските експортно ориентирани предприятия.
Друга интересна линия на развитие, която се наблюдава, е че в последните години традиционно развити индустриални икономики постепенно отстъпват място на европейския пазар на машини и съоръжения – най-вече Япония, САЩ и Швейцария. Мястото им се запълва както от нови азиатски производители като Малайзия и Виетнам, така и от доставчици от ЦИЕ.
Този процес вероятно ще се засили като част от възможното преориентиране на стратегиите към near-shoring и концентриране на по-голям дял от процесите по веригата на добавената стойност в рамките на ЕС. В този процес може да се каже, че конкуренция ще са ни Полша, в по-малка степен Чехия и Унгария, а Румъния в някои сектори следва сходна траектория.
Данните показват, че България и други страни от региона бързо заемат пазарен дял в доставките на някои електрически съоръжения и компоненти, включително акумулатори, печатни платки, електрически нагреватели, и др., като в този сектор основните конкуренти са доставчици извън ЕС, предимно Китай и други страни от Азия. Информацията от анализа ще ни е много полезна относно дейността на Агенцията, както и на инициативата ни Експортен Хъб България.
За съжаление проектите ни, с които подкрепяме нашите МСП в посока интернационализация, са в почти невъзможност да се изпълняват заради ситуацията в света. Затова се пренастройваме и ние и започнахме да правим онлайн събития, както с чужди държави, така и с насоченост към повишаване на компетентността на МСП.
Първото ни физическо излизане зад граница се очертава за началото на октомври, като предвиждаме търговска мисия в Хърватия с посещение в няколко града. Ако не се промени ситуацията в негативен план със затваряне на граници, въвеждане на карантини, ще направим посещения с български компании и в други европейски страни.
Споменахте и за проучвания сред бизнеса?
Националното проучване, което направихме сред 500 компании, ни дава моментна картина, която обхвана и COVID-19 ситуацията. Искахме да използваме проучването, както да видим какви са нуждите и проблемите на бизнеса, така и да видим, какво биха желали да получават от ИАНМСП.
В този смисъл, най-желаните дейности, в които МСП очакват подкрепа, са: свързване на предприятията с (потенциални) партньори, както в чужбина, така и в страната, представянето им на чужди пазари, консултации, обучения и др. Потърсихме обратна връзка и по отношение на темите свързани с индустрия 4.0, като резултатите показват, че фирмите не са много запознати с темата и имат нужда от повече информираност и обучения на служителите с цел професионалната им квалификация да съответства на нововъденията.
По отношение на бизнес средата, например относно човешките ресурси, липсата на квалифицирани служители е посочено като основна пречка от 42% от предприемачите. Независимо че с кризата около COVID-19 пазарът на труда в България ще се промени значително, проблемът с квалификацията остава валиден – не само по отношение на броя на работещите, но и потенциалните кандидат-работещи. Към това вероятно ще се прибавят и нови изисквания, например по-високи умения за работа в дигитална среда и дистанционна работа в екип.
Интересно е, че области като „дигитализация и цифровизация“, „бизнес услуги и информационна ефективност“, „мрежи за сътрудничество и свързаност“ и „интелектуална собственост“ са значително по-слабо споменати като възпиращи фактори. Би било чудесно, ако те са достатъчно развити, но също така неглижирането им като фактори за развитие на бизнеса, може да е индикатор за проблем.
Поради създадената ситуация се вижда, че нарастват очакванията по отношение на дигитализацията и киберсигурността, тяхното развитие ще е ключово за всички компании по пътя им на стабилизация и растеж. По-обобщено може да се каже, че МСП очакват най-голяма подкрепа за достъп до финансиране от фондове на ЕС, включително за иновации, по-висока ефективност на административните услуги, подкрепа за целево инвестиране в иновации и правна рамка за това. Квалификацията на хората е сред най-споменаваните, както и законовата рамка за ползване на гъвкава и мобилна работна сила.
Какво предстои за Агенцията на база изводите от тези анализи и проучвания?
Предстои много работа в направленията, които очертаваме и в които Агенцията искаме да се развива, а именно повече обучения, анализи, консултации, информираност, конференции, уебинари за МСП.
Изводите са много и ние ще ги взимаме предвид в предстоящите ни активности, както по отношение на тези в страната, така и по отношение на тези зад граница. Работим по няколко интерактивни платформи, които ще ни дадат в различни насоки да подкрепяме нашите МСП, имаме много идеи за партньорства и инициативи с конкретни и оперативни ползи за компаниите, които ще започнем да обявяваме съвсем скоро.
Ще активираме нови комуникационни канали, чрез които да достигнем до компаниите. Ще правим още допитвания и проучвания, за да навлезем в повече детайли и да направим фините настройки на бъдещите ни активности. Ще идентифицираме нуждите на фирмите, за да им предложим исканите от тях услуги.
