Визитка:

Константин Велев е завършил Право в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Работил е в Столичната следствена служба като помощник-следовател (1995 г.), в "Централна кооперативна банка" като старши юрисконсулт (1995-1997 г.), в Дирекция за Застрахователен надзор като началник на "Правно управление" (1997-2000 г.). От 1995 г. до момента е преподавател по "Гражданско и търговско право" в Юридическия факултет на СУ.

От 2000 г. работи в ЗК "Орел" АД, като в момента е Изпълнителен директор на ЗК "Дженерали Застраховане" АД.

Акценти:

• Прелицензирането на здравноосигурителните дружества в застрахователни няма да наруши монопола на НЗОК
• Ще настъпят сериозни пазарни размествания и необходими промени, свързани с новите законови изисквания към здравното осигуряване
• Някои от дружествата в бранша може и да не издържат на завишените изисквания в последната реформа в Закона за здравното осигуряване
• Застрахователните фирми неминуемо ще навлязат на пазара на здравното осигуряване

Интервюто е на колегите от застрахователния сайт Insmarket.bg

Г-н Велев, как ще повлияе на здравноосигурителната философия прелицензирането на здравноосигурителните дружества в застрахователни?

Константин Велев:

Зависи какво се влага в т.нар. здравноосигурителна философия. Освен това трябва да уточним, че става дума за допълнителното доброволно здравно осигуряване, а не за здравноосигурителната система въобще, защото последната за момента е ориентирана изцяло към задължителното осигуряване, което е монопол на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Както знаете, поне засега не се предвиждат промени в здравноосигурителния модел и здравната реформа е отложена за неопределено време. Така че, лицензирането на сега съществуващите дружества за допълнително доброволно здравно осигуряване в застрахователи няма пряко отношение и, за съжаление, не е свързано с нарушаването на монопола на НЗОК. То ще засегне само сферата на доброволното осигуряване, което от години се изчерпва основно със социалните програми на някои от по-големите работодатели в България. Може само да ни радва фактът, че в страната ни има такива сериозни и социално отговорни компании в ред сфери (банкиране, застраховане, IT, енергетика, телекомуникации и други), но само те не са достатъчни за развитието на цяла една линия бизнес – необходима е пълна промяна в концепцията на държавата по отношение на нея.

За мен най-важната част от философията на доброволното здравно осигуряване е продуктът и обслужването. Точно в тази част аз не считам, че ще настъпят огромни промени само поради факта на прелицензирането. Въпреки ограничения си пазар, доброволното здравно осигуряване има популярност сред клиентите, които го ползват, и техните очаквания при това преструктуриране ще бъдат то да не се отрази негативно на услугата, с която са свикнали. Разбира се, има поле за подобряване в много посоки и аз съм сигурен, че в близко бъдеще компаниите ще предложат редица иновативни решения.

Как ще се промени картата на работещите в сектора компании - предвиждате ли сливания, вливания, прекратяване на дейността? Колко компании предвиждате да останат на пазара?

Константин Велев:

Очаквам сериозни пазарни размествания. Истината е, че изискванията на Закона за здравното осигуряване, които действаха досега по отношение на здравноосигурителните дружества, бяха много занижени в сравнение с регулацията на застрахователите. Като се започне от изискванията за капитал (2 млн. лв. при здравноосигурителните дружества и минимум 4,6 млн. лв. при застрахователите по общо застраховане) и се премине към тези, отнасящи се до акционерното участие, до професионалния опит на членовете на управителните органи, организационната структура, вътрешния контрол, информационните системи и т.н., изброяването може да бъде доста дълго.

Тези регламенти, обаче, гарантират на потребителите на услугите, че срещу тях стоят финансово стабилни и отговорни компании, на които те могат да се доверят. През годините в сектора на здравното осигуряване се нароиха много дружества, някои от които едва оцеляват на този малък пазар и аз силно се съмнявам, че те могат да покрият завишените критерии към тях след последната законодателна реформа. Имам своите предположения за това колко компании ще останат на пазара, но, разбира се, не мога да бъда точен, защото това зависи от процесите и решенията на акционерите във всяко едно дружество. Също така не бива да забравяме и застрахователите – те също ще навлязат на този пазар. Някак си всички се фокусират върху това как ще се отразят промените върху досегашните играчи в здравното осигуряване и пропускат по-съществената част – този пазар вече е отворен и за застрахователите. И досега някои от тях участваха на него чрез свои здравноосигурителни дружества, но вече могат да се включат и всички други. Застрахователите са много по-силни и конкурентоспособни от досегашните здравноосигурителни дружества.

Кои са основните проблеми, пред които здравните дружества ще бъдат изправени?

Константин Велев:

Това ще зависи от решенията на техните акционери. Както знаете, възможностите, които Законът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване предоставя на заварените здравноосигурителни дружества са четири: 1) да се лицензират като застрахователи; 2) да се слеят със или влеят в дружество по общо застраховане; 3) да прехвърлят портфейла си от здравноосигурителни договори и да прекратят дейността си и накрая 4) да прекратят дейността си и да влязат в производство по ликвидация.

За тези, които ще изберат пътя на лицензирането, промените спрямо досегашния им статус са много сериозни. На първо място, трябва да наберат минималния капитал като за застраховател по общо застраховане, който, както посочих вече, е повече от два пъти по-висок от минимума за здравноосигурителните дружества, който действаше досега. След това ще трябва да извършат значителна вътрешноорганизационна реформа, засягаща организационната структура, процесите и вътрешните процедури в дружеството. Например, трябва да създадат служба "Вътрешен контрол", да приемат и, разбира се, изпълняват, редица вътрешни правила, които Кодексът за застраховането изисква да се прилагат в едно застрахователно дружество, да приведат процесите си по изплащане на обезщетения в съответствие с императивната уредба на Кодекса и т.н. При някои дружества могат да се наложат и персонални промени в управителните им органи, защото някои от техните членове може и да не покриват критериите за тези длъжности, заложени отново в Кодекса за застраховането.

Ще има дружества, които най-вероятно ще изберат пътя на сливането или вливането. Очаквам този избор да бъде направен най-вече от здравноосигурителните дружества, които принадлежат към застрахователни групи. Тези групи имат и свои застрахователни дружества, чрез които могат да продължат да развиват дейността по здравно осигуряване. Още повече, че за разлика от другите застрахователи, които тепърва ще навлизат на този пазар, те ще имат една солидна база, на която да стъпят – това са портфейлите на здравноосигурителните дружества, които ще се влеят в тях.

Най-вероятно ще има и такива, които ще трябва да прекратят дейността си – малки дружества, които няма да могат да посрещнат най-вече високите капиталови изисквания.

Предстои интересна 2013 г. за пазара, който досега определяхме като здравноосигурителен.

Промяната ще подобри ли услугата за потребителите или обратното – ще я влоши?

Вярвам, че това ще повлияе благоприятно на потребителите на услугата. Високите критерии предполагат стабилни компании, способни да изпълняват поетите от тях задължения по договорите, прилагащи добри практики и разполагащи с ноу-хау за  развитието на продукта. Това би трябвало да повиши неговото качество и в този смисъл клиентите не трябва да са притеснени от това, което се случва. Знам, че на пазара има и мнения в посока, че застрахователите нямат ресурс и експертиза да осигуряват такова обслужване, каквото досега даваха здравноосигурителните дружества, но според мен това са много крайни и пристрастни становища. Разбира се, че застрахователите разполагат с тези възможности и бъдещето ще го покаже.

Тук трябва да се отчита и още един факт – Кодексът за застраховането предоставя много по-широки надзорни правомощия на Комисията за финансов надзор в сравнение със Закона за здравното осигуряване в досегашната му редакция. А това означава, че здравноосигурителните дружества, които ще се лицензират като застрахователи, ще трябва да се стремят да отговарят на всички изисквания на нормативната уредба по всяко време, в противен случай спрямо тях могат да бъдат взети различни по интензитет на въздействие мерки. Макар и непряко, това също ще има ефект към подобряване на качеството на здравноосигурителната услуга.  

Предвиждате ли намаляване или увеличаване обема на здравноосигурителния пазар?

За съжаление обемът на пазара не зависи толкова от това дали здравноосигурителните дружества ще си останат такива, или ще се лицензират като застрахователи. Сегашната законодателна реформа по същество засяга субектите, участниците на пазара, а не здравноосигурителния модел. Именно реформата на модела може да осигури онова стремително нарастване на пазара, в очакване на което бяхме всички дружества и то от години.

Според мен без реформа на здравноосигурителния модел, включваща демонополизирането му, пазарът ще продължи да гравитира в ограничените обеми, с които го познаваме от години. Да, има ежегодно нарастване (като изключим последната 2011 г.), но то е незначително като стойности. Очаквам задържане на пазара в обемите от около 45-50 млн. лв. поне през следващите две години, ако разбира се не се случи най-накрая здравната реформа.

Как бихте коментирали състоянието на здравноосигурителната ни система към момента?

Мисля, че не е важно как аз ще я коментирам – мога да изтъкна редица слабости и проблеми от професионална гледна точка, такива, на каквито ние сме се натъквали в дейността си по доброволно здравно осигуряване. Важното  е как я коментират хората. Те са потребителите на нейните услуги и съм почти сигурен, че едва ли ще срещнем положителни мнения. Нищо ново не казвам с това, че системата е нереформирана, не осигурява дължимите от нея услуги и качество на своите клиенти – всички ние, които редовно си плащаме здравноосигурителните вноски, че финансирането на здравните заведения се базира на неясни критерии и буквално обрича на закриване болниците в по-малките региони, което от своя страна вече означава, че хората там нямат достъп до квалифицирана медицинска помощ. Има още много други проблеми, но може би най-същественият е, че няма воля това да се промени, няма воля за реформа. Не толкова у политиците. Самата здравна система се противопоставя по всякакъв начин на опитите, да се промени статуквото. Тя функционира вече сама за себе си – сякаш е забравила, че нейната основна грижа трябва да бъде пациента. Това е проблем на цялото общество и рано или късно някое правителство ще трябва да поеме политическия риск да го разреши.