Заради кризата хората изпадат в патови ситуаци, а в желанието си да се справят с проблемите и заради фокусирането си в детайлите, не могат да видят цялостно картината и грешат още повече. "Да погледнеш философски на живота си и на всичко в него” може да и има чисто материално изражение и да бъде решаващо за успешното бъдеще на компанията ви. Единственото, което е нужно, е малко повече въображение и вяра в себе си. 

Причината за успеха се крие в креативния подход и спазването на някои принципи, които лежат в основата на живота ни като отделни личности, на обществото, към което принадлежим, та чак до планетата, на която живеем.

Тези изводи бяха направени по време на провелия се в събота семинар в София, посветен на личностното и фирменото развитие "Четирите споразумения: Практическо ръководство за лична свобода". Econ.bg беше медиен партньор на събитието, лектор в което беше мексиканецът Дон Мигел Руис, писател и вдъхновяващ оратор.

Наследникът на толтеките (индианска цивилизация в Централна Америка) обясни по време на семинара практическите ползи от нестандартния подход, а именно - да приемем света, в който живеем, и компанията, в която работим, като живи същества, като перфектно работещи организми.

Ето още от акцентите от неговата лекция:

Всички сме част от един организъм

Според Руис целият свят и вселената са един организъм, който е съвкупност от отделни по-малки системи, битуващи в невероятна хармония. Така именно когато сме изправени пред изпитание, трябва да се стремим към равновесие. Човекът е в перфектно равновесие с всичко, което го заобикаля.

Заради взаимовръзката между човека и природата всяка промяна, която оказваме върху планетата, рефлектира и върху нас. На земята има изобилие от всичко и ние отдавна сме се научили да си взимаме това, от което се нуждаем, въпросът е че трябва и да даваме. От своя страна ние даваме това, което сме произвели като човечество.

Човечеството като живо същество също се стреми към равновесие. Хората са създали стройна организация, независимо от различните езици, култури, идеологии, религии. Народите си взаимодействат, на още по-ниско ниво и хората си взаимодействат с обществото и помежду си.

Хората и техните организации

Независимо дали става дума за отделния човек или за обществото като цяло - всеки отговаря за 50% от взаимодействието си със заобикалящият го свят. Другата половина от връзката зависи от другата страна. За да се постигне хармония, трябва да се знае как действа цялото, а след това трябва да се насочим към отделните детайли, т.е. това, което зависи от нашите 50%.

Всяка организация, която създаваме, има своя интелигентност и начин на съществуване. За да бъде стабилно всяко творение, трябва да се основава на истината. Когато това стане, ще може да си взаимодейства конструктивно с хората, каквато е и целта.

Подобно на хората, всяка организация има нужда от другите и има способността да се настройва към другите. Всъщност организацията ни зависи от това, което е вътре в нея, както и от взаимоотношението ѝ с другите организации. В края на краищата се оказва, че всичко зависи от нашата половина (дори когато говорим за организацията ни и за нас като отделни личности) и от взаимодействието на другата половина.

Ако гледаме на компанията си като на живо същество и се грижим за нея, то тогава ще имаме успехи и ще не наслаждаваме на растежа ѝ.

Силата на уважението

Един от фундаменталните начини това да стане е като се научим на уважение. Уважението, според Дон Мигел Руис, е най-важната част от любовта. Уважението събира различните половинки и ги обединява, докато липсата му ги разпръсква и тогава компанията ни ще страда от текучество на кадри, без да има особен успех.

Уважението трябва да тръгне от нас самите, тъй като ако го нямаме, няма да можем да уважаваме и да бъдем уважавани. Това правило разбира се важи за всеки аспект от живота ни от отношенията ни вътре в семейството, до всяка сфера на живота ни вътре в обществото.

Разковничето в мотивацията на всеки един служител е именно уважението. Много хора сменят работата си не заради заплащане или заради възможностите за реализация, а именно заради недостиг на уважение. Уважението може да накара всеки дори съмняващ се в себе си служител да направи невероятни постижения, когато усети, че е уважаван и ценен. Уважението е определящо както за подчинените, така и за ръководителите. Когато бъдат уважавани, и едните, и другите могат да дадат много повече от себе си.

Няма нищо несъвършено

Никой не е съвършен? Напротив. Всички сме съвършени, но сами не вярваме доколко сме съвършени. Критиките на хората около нас ни моделират, но въпреки тях ние сме съвършени по рождение. Дори когато сме най-угнетявани и потъпквани, ние сме съвършени.

Единственият начин човек да покаже колко е съвършен, е като бъде обичан. Само когато се обичаме, сме перфектни. Когато обичаме, ние приемаме и другите, и себе си такива, каквито сме, без илюзии и заблуди.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!