Щастливите хора са по-различни от всеки друг, смята доктор Шели Превъст. Превъст е съосновател на бизнес инкубатора Lamp Post Group, и не е случаен човек, уточнява сайтът за предприемачество Inc.com. И докато все пак трябва да се внимава с пропагандата на позитивната психология, експертът дава 8 причини, поради които щастливите хора се открояват с различието си.

Гъвкави са

Щастливите хора умеят да са еластични, да отскачат – и то понякога направо шокиращо бързо, от нещата, които им пречат и спират развитието им. В светогледа им житейските проблеми не са нещо деструктивно и непоклатимо, което да ги демотивира. Точно обратното – трудностите са временни и присъщи за всеки човешки живот части от пътя, нещо като цената на наема да съществуваш на този свят.

Оптимистични са

Повечето хора обичат да говорят за проблемите си и за това кое и къде не е наред в живота им. Щастливите хора не са лишени от своите тревоги, но са ориентирани към решението на проблемите, а не на оплакването от тях. Словесните излияния ги дразнят, защото не помагат по какъвто и да е начин за промяната на статуквото. Така че ако ви е писнало от оплаквания и смятате, че е време да запретнете ръкави и да се сборите с проблема – питайте някой оптимист, той ще ви е от полза.

Снимка: Morguefile.com

Щастливите хора разполагат с арсенал от най-различни емоции

Щастливите хора, естествено, имат повече позитивни емоции, отколкото негативни такива. Според някои анализи става дума за три пъти повече оптимизъм в сравнение с песимизма. Това обаче не изключва моментите на тъга и разочарование при щастливците. За разлика от много хора, които всячески се опитват да потиснат негативните си емоции обаче, оптимистите ги посрещат челно, за да извлекат поуките си от тях. Тъгите им служат като вътрешен подтик да променят нещо, да научат малко повече за себе си или да преоценят дадена ситуация.

Наслаждават се на редица неща, които другите приемат като даденост или неглижират

Няма по-опитен ценител от щастливите. Те се наслаждават с пълна сила на всякакви събития, очаквайки ги, изживявайки ги, а след това – кътайки ги в спомените си с много жива картина. Много от оптимистите живеят с максимата „живей за мига“ и нямат нужда някой да ги кара да се радват на случващото се около тях. Правят го сами постоянно.

Търсят постоянно предизвикателства и самоусъвършенстване

Оптимистите много често търсят редица начини да се предизвикат сами и да се усъвършенстват по някакъв начин. В разбиранията им личният успех е много ясно очертан, а по пътя към него са нужни много усилия и самокритичност. Когато се провалят, не се мразят или подценяват, като цяло имат много реалистичен поглед върху себе си и възможностите си. Постоянно търсят хора, задачи, проекти, информация, каквото и да е, което да ги амбицира и да промени някаква частичка от тях към по-добро.

За оптимистите животът е като игра със своите правила - да има както тежки, така и безгрижни и щастливи моменти. Снимка: Wikimedia.org

Прекарват много време с хората, които им допадат

На щастливите хора им е ясно колко е важно това да общуваш с другите, за да можеш да определиш живота си като добър и приятен. Човекът, както знаем, е социално животно, и изолацията му се отразява тежко. Самотата и депресията са само част от едно отдръпване настрана от обществото, затова оптимистите знаят точно какво да направят. Екстровертността им обаче не е абсолютна – те имат идея за това кой ги прави щастливи и комуникацията с кои хора ги обогатява, и се фокусират главно върху тях.

Прощават бързо

Да простиш някое стъпване накриво на твой познат или приятел не е толкова лесно. Понякога извличаме удовлетворение от това да напомняме на човека за грешката му, озлобяваме се, или пък последващо го поучаваме с хладен и презрителен тон. Оптимистите обаче избират да прощават лесно. Може да се каже, че в съзнанието си те разглеждат по-общия план на нещата, в който прошката значи и двете страни да продължат необременени.

Отдават се на каузи, които излизат извън рамките на техните лични интереси

Щастливите хора знаят как да уредят личния си живот и цели, но това невинаги им е достатъчно. Те обичат да се прикачат към кауза, цел, или някакво вярване, което да съдържа в себе си нещо екзистенциално и ценно. В крайна сметка, човешкото съществуване се дели на две главни идеи: да допринесеш с нещо към хода на човечеството, и да имаш своя собствена цел спрямо самия себе си. Оптимистите не загърбват едното за сметка на другото, а лавират между двете – и то успешно.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!