Разликата между богатите и средната класа може и да не е само в това, че едните имат пари, а другите – не чак толкова. Богаташите са ексцентрични или аскети, разсеяни или твърде концентрирани. Много често откровено странни за нормалните хора. Според Стив Сиболд - автор на книгата „Как мислят богатите“ (How rich people think), разликата между двете групи - тези с многото пари и останалите, е в начина им на мислене, пише онлайн изданието „Бизнес Инсайдър“.

Средната класа „учи хората как да бъдат щастливи с това, което имат. Затова като цяло повечето изпитват страх, когато става въпрос за пари“, смята Сиболд.

Представяме ви няколко противоположни възгледа за живота, отличаващи милионерите от тези, които не са толкова облагодетелствани. Оставяме на вас да решите дали сте съгласни с тези твърдения или не.

Обикновените хора мислят, че парите са източникът на злото. За богатите това е бедността.

„Съзнанието на обикновения човек е промито и той вярва, че богатите хора са или късметлии или нечестни“, казва Сиболд.

Точно поради тази причина съществува определено чувство на срам, съпътстващо забогатяването в слоевете на обществото с по-ниски доходи.

Същевременно богаташите знаят, че притежаването на пари не гарантира щастие, но със сигурност прави животът по-лесен и по-приятен, смята експертът.

Обикновените хора мисля, че егоизмът е порок. За богатите егоизмът е добродетел.

Богатите се опитват да бъдат щастливи. Те не се преструват, че искат да спасят света. Според Сиболд проблемът е, че хората от средната класа смятат, че подобно мислене е нещо негативно. От своя страна поради тази си психологическа наклонност те остават бедни.

„Ако не се погрижите за себе си, вие не сте в позиция да помогнете на когото и да е било друг. Не може да дадете това, което не притежавате“, смята специалистът.

Обикновените хора предпочитат да залагат, а богатите да действат.

„Докато масите чакат да им дойдат правилните числа, богатите решават проблеми“, пише Сиболд. Според него обикновеният човек чака Господ, правителството, шефа или брачния партньор да му помогне. Това е типично за мисленето на много хора, които имат същото отношение и към живота и живеят по този начин докато „часовникът тиктака“.

Обикновените хора смятат, че пътят към богатството минава през формалното обучение. Богатите обаче вярват в придобиването на специфични познания.

Едни от най-богатите и успели хора не мога да се похвалят с многото си дипломи. „Те са натрупали своето богатство чрез придобиването и последващата продажба на специфично знание“, казва авторът на „Как мислят богатите“. Същевременно масите са убедени, че магистратурите и докторатите са пътят към богатството, най-вече, защото са хванати в капана на праволинейността, която ги спира от достигането на по-високи нива на мислене. Богатите не се интересуват от начина, важен е резултатът.

Обикновените хора мечтаят за добрите стари времена. Богатите мечтаят за бъдещето.

„Милионерите, които сами са станали такива, са натрупали богатство, защото са готови да заложат на себе си и да вложат своите мечти, цели и идеи в едно незнайно бъдеще“, пише Сиболд.

Хората, които са на мнение, че най-добрите им дни са зад гърба им, често трябва да се преборват с нещастие и депресия, смята експертът.

Обикновените хора гледат на парите емоционално, а богатите логично.

Един средно интелигентен, добре образован и принципно успешен човек може мигновено да се преобрази в такъв, който е страхлив и воден от оскъдицата и за когото най-големия финансов стремеж е удобното пенсиониране, смята експертът. Същевременно през очите на логиката богатите виждат парите като това, което всъщност са. „Великите знаят, че парите са важно средство, което дава възможности и избор“, казва Сиболд.

Обикновените хора печелят пари, правейки неща, които не обичат. Богатите следват страстта си.

На обикновения човек му се струва, че богатите работят през цялото време. Но една от най-умните стратегии на хората с пари е да правят това, което обичат – и да получат пари за това. Същевременно средната класа имат работа, която не харесват, защото парите им трябват и са тренирани в училище и ограничени от обществото да живеят в „праволинейно мислене, което равнява печеленето на пари с физически или умствени усилия“.

Обикновените хора си поставят ниски очаквания, за да не се разочароват. Богатите са готови на предизвикателства.

„Психолозите и други експерти в тази област често съветват хората да си поставят ниски житейски очаквания, за да са сигурни, че няма да се разочароват“, смята стратегът. Според него обаче никой няма да стане богат и да изживее мечтите си, ако няма големи надежди.

Обикновените хора, смятат, че трябва да Направят нещо, за да станат богати. Тези от другата страна вярват, че трябва да Са нещо, за да станат богати.

Точно затова хора като Доналд Тръмп от милионери могат да станат длъжници за милиарди, а след това да се върнат на сцената по-богати от всякога. „Докато масите са фиксирани върху конкретно нещо и незабавните резултати от техните действия, големите се учат и растат от всяко преживяване, независимо дали е успех или провал, знаейки, че тяхната истинска награда е да станат човек-машина на успеха, която в крайна сметка да показва отлични резултати“, смята Стив Сиболд.

Обикновените хора вярват, че им трябват пари, за да направят пари. Богатите използват парите на другите.

Богатите не се страхуват да финансират бъдещето си със средствата на други хора. Те знаят, че няма значение, ако не си достатъчно платежоспособен, за да си позволиш нещо.

Обикновените хора мислят, че пазарите са задвижвани от логика и стратегии. Богатите знаят че те са задвижвани от емоции и алчност.

Успешното инвестиране във фондовите пазари не е само някаква сложна математическа формула. „Богатите знаят, че основните емоции, които управляват финансовите пазари са страха и алчността, и те слагат това като фактор във всички сделки и тенденции, които наблюдават“, казва експертът. Знанието за човешката природа им дава стратегическо предимство.

Обикновените хора живеят над възможностите си. Богатите живеят под.

Богатите живеят с по-малко средства отколкото притежават не, защото са пестеливи, а защото печелят толкова много, че могат да си позволят да живеят като царе и пак да заделят за бъдещето.

Обикновените хора учат децата как да оцелеят. Богатите ги учат как да станат богати.

Заможните учат техните наследници от малки какво значи „да имаш“ и „да нямаш“. Според Сиболд те не заявяват, че масите трябва да се презират, но учат децата си да гледат на света през очите на обективната реалност.

Обикновените хора позволяват на парите да ги стресират. Богатите намират спокойствие в богатството.

Причината, заради която богатите печелят все повече пари, е това, че те не се страхуват да признаят, че парите могат да решат повечето проблеми, пише авторът на „Как мислят богатите“. Същевременно средната класа гледа на парите като на постоянна необходимост, която трябва да изтърпят да е част от живота им.

Обикновените хора предпочитат да бъдат забавляване вместо образовани. Богатите предпочитат да бъдат образовани, а не забавлявани.

Наистина богатите не инвестират много време и пари във формално образование. Те обаче обичат да учат и оценяват силата на придобиването на нови знанията дълго след завършване на университета. „Влезте в дома на някой богаташ и едно от първите неща, които ще видите е голяма библиотека с книги, от които те се учат как да станат още по-успешни“, казва Сиболд. В същото време средната класа чете романи и развлекателни списания.

Обикновените хора смятат, че богатите са сноби. Богатите просто искат да са обградени с хора, които мислят като тях.

Негативното мислене относно парите от страна на средната класа е това, което кара богатите да не искат да прекарват времето си с такива хора. Според Сиболд слагането на етикет на богаташите, че са сноби, е начин за обикновените хора да се чувстват по-добре в избрания от тях път на посредствеността.

Обикновените хора се фокусират върху спестяването. Богатите въргу печеленето.

По думите на Сиболд богаташите обръщат внимание на това какво печелят от поемането на риск, а не на това какво могат да загубят.

Обикновените хора играят на сигурно. Богатите поемат риск.

Всеки инвеститор понякога губи пари, но големите знаят, че независимо какво се случи, те ще успеят да спечелят още, казва експертът.

Обикновените хора обичат да им е удобно. Богатите намират удобство в несигурността.

В повечето случаи ти трябва кураж, за да поемаш този риск, който да те направи милионер. За средната класа това е предизвикателство, с което трудно могат да се справят. "Физическият, психологическият и емоционалният комфорт е основната цел на средната класа", пише Сиболд,