"Евро за България?", пита авторитетният германски всекидневник ФАЦ в нова критична публикация по темата. Авторът ѝ Вернер Муслер вижда паралели с присъединяването преди време на Гърция към еврозоната. Ето аргументите му.

Още в подзаглавието на статията се уточнява, че присъединяването на Гърция към еврото е било грешка. Един от важните изводи на Муслер гласи: Юнкер дърпа България към еврозоната не заради самата нея (тук може да се използва хубавата българска метафора "заради черните ѝ очи" – б.ред), а заради собствения си политически дневен ред. Припомня се, че в началото на българското европредседателство шефът на Европейската комисия е подкрепил желанието на България да се присъедини към общата валута.

"С това политическо изявление Юнкер изпреварва съответните доклади на своята собствена комисия и на Европейската централна банка (за готовността на България – б.ред.), които се очакват през май. В София възприеха позицията на Юнкер като обещание. Българското правителство, което желае присъединяването, подчертава, че страната изпълнява изискванията. И това на пръв поглед е така: държавният бюджет е балансиран, държавният дълг е един от най-ниските в ЕС, инфлацията и лихвеният процент се доближават до тези в еврозоната", пише авторът и уточнява, че България има нужда още от двугодишно преходно обвързване с еврото и от закон за централната банка. И при това положение ще бъде готова за присъединяване през лятото на 2020 година.

"Юнкер хитро припомня, че на фона на тази успешна равносметка и в съзвучие с европейските договори на валутния съюз не му остава нищо друго, освен да приеме България" констатира Муслер, според когото председателят на ЕК умишлено забравя, че в други случаи критериите за присъединяване към еврото изобщо не са били интерпретирани толкова буквално. Например, когато Италия беше приета за член-основател на еврозоната - въпреки голямата си задлъжнялост. Във втората половина на статията му четем:

"Като имаме предвид опита от еврокризата вече е ясно, че не бива да се гледа само буквалният текст на договора. Ясно е, че България не иска да бъде сравнявана с Гърция, която влезе в еврозоната единствено благодарение на фалшифицираните статистики. Не може да се отрече обаче, че има и паралели с приемането на Гърция във валутния съюз, което определено беше грешка.

Първо, България е най-бедната страна в ЕС, а конкурентоспособността на икономиката ѝ сериозно изостава. Гръцката криза показа какво се случва, когато една икономически слаба държава се огъне под тежестта на изискванията на общата валута, но не може да обезцени собствената си валута. Тъкмо поради това по всичко личи, че България трябва да продължи наваксването с инструмента на собствената си валута дотогава, докато на съумее да скъси дистанцията. От друга страна информациите за проблема с корупцията в тази страна, които не секват, повдигат и въпроса дали в България правовата държава изобщо функционира. Същият въпрос многократно беше поставян в Гърция в рамките на различните кредитни програми.

Естествено, българите имат право тяхното желание за членство в еврозоната да бъде обективно проверено. Те обаче трябва да посвикнат с мисълта, че навярно ще бъде в техен интерес да не форсират приемането на еврото. И преди всичко трябва да бъдат наясно, че Юнкер ги придърпва към еврозоната не заради тях самите, а просто защото си има собствен политически дневен ред."