След като през лятото на 2012 археолози се натъкнаха на необичайна находка в стария Созопол - останки от средновековен вампир, след кратък гастрол в Националния исторически музей в София, артефактът продължава да пука по шевовете музея в черноморския курорт.
Починалият е прободен в гърдите с железен кол. Погребението има белези на добре познатия ритуал срещу вампирясване. Тази практика е била използвана от хората, които са имали страхове от зли възкръснали мъртъвци. Вампирът вероятно е бил знатна особа, защото е открит до абисидата на църквата.
На това място според християнската традиция от средните векове са били полагани само знатни и благородни люде. Екипът специалисти бил смаян от намереното в гроба. В морския град това е прецедент, за първи път при разкопки излиза вампирско погребение. В съседство до вампирския некропол са открити още погребения.
Археолозите попаднали и на друг скелет на кръвопиец край църквата "Св. св. Кирил и Методий". Телата са били заровени на близко разстояние. Погребението е идентично на първото - скелетът е положен почти до абсидата на средновековната манастирска църква, която се изследва в момента. Мъртвецът е прободен в слънчевия сплит с метален предмет, значително по-малък по размери от желязото, използвано при ритуала срещу вампирясване в съседния некропол. Няма фрактури на двата черепа, единствената разлика е, че костната структура на втория открит скелет е по-фина.
Мистериозната находка археолозите отнасят към XIII-XIV век. Според една от версиите заровените вампири трябва да са били на интелектуалци или знахари, подозирани във вещерство.
„Поради християнската догма се смята че те контактуват с нечисти сили и много вероятно е тези метални предмети да са поставени, за да бъдат техните може би екстраординерни способности, да бъдат неглижирани в отвъдното”, разяснява проф. Димитър Недев, директор археологическия музей в Созопол.
Вампирските находки в България за много кратко време предизвикват голям медиен интерес в България и по света. Авторитетни медии като "Daily telegraph", "Independent", National Geographic и др. правят материали за вампирските гробове и ритуалите срещу вампири, практикувани по тези земи.
След откриването на вампира в Созопол, България става една от най-атрактивните дестинации за вампирски туризъм" в света, като се нареди на почетното четвърто място. Славата на вампира дори е изпреварила тази на граф Дракула, който е на пето място в споменатата класация (на първо място в класацията е Музеят на вампирите в Париж).
За известно време останките на Созополският вампир са изложени в Националния Исторически Музей (НИМ) в София, като успява за това време да повищи посещенията му с 30%. Заради небивалия интерес находката е преместена отново в Созопол, като градът вече привлича чужденци, дошли специално заради Вампира.
Макар и за някои това да звучи несериозно и да е само сензация, след откриването на вампирските скелети все по-често се говори за перспективите пред така наречения вампирски туризъм.
Община Созопол и румънската Сигишоара (градът на Дракула), взеха решение да разботят съвместен общ "вампирски продукт", който да доведе до развитие на туризма и в двете общини. Те ще участват заедно на различните туристически борси и изложение, представяйки т.нар. "пътека на вампиризма".
На туристите, които посещават Румъния, за да видят дома на прословутия граф Дракула, ще бъде предложено да посетят и вампира от Созопол.
В най-южната част на Бургаския залив и на 35 километра от Бургас се намира „чудото на България“ – древният Созопол. Според различни източници, първото име на града най-вероятно е било Антея, но скоро след това е променено на Аполония, още известна като Аполония Понтика (на Черно море) и Аполония Магна (Велика).
Името Созополис се появява в писмени документи около първи век преди новата ера. На гръцки означава „Спасеният град“. По време на Османското владичество градът е известен като Сизболу или Сизболи.
