Автори: Александър Димитров и Ивайло Динев

По-голямата част от текущия текст е публикувана в сайта "Красива Европа", парадоксален плод на привидно безхаберното студентско "съсловие".

В навечерието на студентския празник - 8 декември, във вестник "Стандарт" бе поместена статия на Райко Байчев, който е отличен с "Черноризец Храбър" в категорията "Млад журналист". Коментарът бе хитов. Ударен, кратък, компрометиращ и предразполагащ към ответна реакция. Докато немалка част от интернет аудиторията, която попи назидателните слова на господин Байчев, изрази своето съгласие, нека си позволя аз - също като студент, да изразя по-скоро контрапозиция.

И тази контрапозиция да бъде подкрепена от немалка численост студенти като мен - прависти, историци, етнолози, международници (да се чете: международни отношения), политолози, артисти, всякаквисти. Студенти от УНСС, от НБУ, от СУ, от ВТУ... списъкът може да продължава.

Защото ние настояваме на правото си да не бъдем определяни като ретроградни пияници, безхаберници, които изсмукват финансите на родителските тела и не могат да предложат нищо на българското общество, а защо не и на света, в хиперболизираните твърдения на господин Байчев.

Във връзка с това ще представя две позиции - моята и на Ивайло Динев, също студент, който се предполага, че е част от мнозинството, описано в коментара на "Стандарт". Позиции, представени в сайта "Красива Европа", който е плод на усилията на същото това мнозинство от явно некадърни младежи, да.

Защото - удивително или не, макар и да съм строго субективен - всеки мой познат в качеството си на "студентско лице" има своите стремежи, занимания и интереси, които брани и в посока на които се усъвършенства. И те трябва да се уважават, а не да се принизяват.

А междувременно...

Българският Райко Байчев е...
Извинете, обърках се. Небългарски Райко Байчев едва ли има. Макар и, като гледам статията на господин Байчев, май да му се иска да отпраши далеч от този толкова накърняващ неговата светла и не-зорбавидна-личност лайфстайл.

Все пак българската студентска реалност в очите му е отвратителна смесица между сюрреализъм, поебване, различни по националност видове алкохол, фитнесджии и солариумни нимфи. И какво ли не друго, но задължително с негативен оттенък.

В българската реалност отдавна няма градивност.
Няма градивност, защото съществуват определен тип медии.
Тези медии правят всичко възможно да издигат на пиедестал подобни мнения. Аз ги наричам "байчевизми". Но без да искам да осмивам и обиждам господин Байчев.
Така - просто като нужда от словесна дефиниция.
Тези мнения са "хейтърски". Те демонизират. Но не предлагат ангелски решения.
Българският студент не е "хейтърът", който го изкарват. Той е "хейтеният". Не е демонът, а е демонизираният.
Българският студент всъщност не е точно и градивен. Той е митологично същество, което се доближава до Атлас. На плещите му лежи цялото общество. Или поне така трябва да е.
Българският студент е блестящ. Освен това е и покъртително некреативен.
Непоколебимо работлив е. Също така - и отчайващо мързелив.
Плюе по улицата. Наред с това твърде често печели и интелектуални конкурси.
Разчита на мама и тате за дрешки от 400 лева. А може и да си скъсва задника на две работни места.

Накратко - българският студент е противоречив.
И на осми декември има празник.
На този празник той върти гюбеци на чалга ритми. Но е твърде възможно и да играе хора в Историческия факултет на СУ.
Няма значение. За подарък медиите му връчват проявление на един синдром.
Този синдром се нарича "улеснена негативизация". И е много модерен и успешен.
Хитов - също като фитнеса и солариумите. Също като спасяването зад граница и "Две, три, четири". Нищо, че знае и езици. Знае "Links 2, 3, 4".
Българският студент е под прицел и може би затова изглежда на господин Байчев като комбинация от Седемте смъртни гряха.
Прицелът, под който се намира, е безпощаден, директен, непрощаващ.
Това е същият онзи синдром от по-горе.
Синдромът се обяснява наистина просто. Просто като българският студент в очите на господин Байчев.

Когато българи спечелят златни медали на AITMO в Непал, медиите и народът мълчат.
Когато стане нещо - и особено по празнични дни - байчевистите излизат от страниците на печата. И всеки говори. И нещо повече - всеки знае. Но когато се поискат решения от тях - всеки отново замлъква.

Ако българският студент е този ходещ парадокс с комично-трагични оттенъци.
Ако наистина е така.
Какво е синдромът, който е направил българския студент точно такъв?

Българският студент през погледа на Ивайло Динев също е малко по-различен от описаното в "Стандарт".

Българският студент работи в кол центрове.
Българският студент работи като барман, сервитьор, промоутър, товарач, общак, таксиджия.
Българският студент понякога не работи - не работи, за да учи, а учи, за да не работи като таксиджия, общак, товарач, проумотър, сервитьор, барман.
Българският студент най-често е народен човек - в хладилника му можеш да намериш домашно вино, домашна ракия, домашна храна.
Българският студент не е грък, а родителите му не са германци, защото образованието за българина от Възраждането до днес е основна цел на българското семейство и то му се полага след взаимно съгласие на семейните приоритети.
Българският студент живее в Студентски град.
А Студентски град е грейпфрутена шайба, в която върти се българският студент и където и да извади език, му изтръпва устата от чалга, дюнери, простотия и тони стораро.

Българският студент няма право на книжарници и библиотеки.
Българският студент няма право на лично мнение.
Няма право на разсъждение.
Няма право на права пред администрация.
Българският студент понякога съжалява, че живее в Студентски град.
Българският студент понякога се възмущава.
Възмути ли се - протестира.
По-често обаче българският студент решава да забрави - забрави ли, продължава напред, а под "напред" българският студент най-често има предвид Терминал 1 и Терминал 2.

Българският студент е икономически неразумен индивид - пътува на стоп, яде хляб с лютеница и си изхарчва парите на Панаира на книгите.
Българският студент не вярва, че е бъдещето на България, защото знае, че България отдавна го е изоставила в клопката на вечното настояще.
Българският студент се бори с всекидневието.
Българския студент е атакуван от плъхове, мишки, дървеници в общежитията и лошо гледащи лелички в социалистически стил в едни кабинети, на които пише "Отдел студенти". Българският студент рядко различава първите от вторите.
Българският студент не е виновен за тяхната прилика.
Българският студент е потърпевш.

А виновниците отдавна си измиха задниците с българските младежи.