От Асоциацията на индустриалния капитал в България излязоха с противоречащи си позиции по оповестените намерения на управляващата коалиция за промени в Законопроекта за държавния бюджет за 2020 г.
Става дума за заявените намерения на управляващата коалиция за увеличаване на минималната пенсия на 250 лв., както и идеята първият ден от болничните да не се заплаща.
По нашето законодателство общественото и здравното осигуряване вървят ръка за ръка и са задължителни за хората в трудоспособна възраст. Логично е и всеки да получава в определен момент обезщетение (пенсия) в зависимост от осигурителния принос на конкретния човек в дадената социална система.
Това е записано и в декларацията на АИКБ в точка първа от оповестената днес позиция.
Но не важи ли същото и за системата на здравното осигуряване. И защо според работодателската организация в този случай не важи залюбеното по-горе правило за осигурителния принос на конкретния човек.
Едва ли служителите в компаниите от орбитата на АИКБ се осигуряват за здраве от второ число на дадения месец.
С тази позиция работодателската организация влиза в заговор срещу правата на работещите и маха с ръка на злоупотребите - в случая - с "пандемичното разрастване в последните години на злоупотребите с болнични листове".
И за да не излизат с позицията, че плащат част от здравната вноска, по-добре е работодателите да не се месят в отношенията здравно осигуряване - работник.
Защото някой утре може да поиска болните да не се лекуват през първия ден на заболяването като мярка за спиране на някакви злоупотреби.
Ето и пълният текст на позицията на организацията:
Позиция на Асоциация на индустриалния капитал в България
по оповестените вчера, 14 ноември 2019 г. намерения на управляващата коалиция за промени в Законопроекта за държавния бюджет за 2020 г.
1. По предложението за увеличаване на минималната пенсия на 250 лв.
Категорично против сме увеличението на минималната пенсия с различен процент от общото увеличение на пенсиите. Винаги сме отстоявали позицията за обвързаност на осигурителния принос на конкретния човек с размера на неговата пенсия. Всяка различна теза е демотивираща и деморализираща плащанията на осигуровки върху реалния размер на дохода, което ерозира целия пенсионен модел. Ако държавата държи да подпомогне пенсионерите с ниски доходи, това в никакъв случай не трябва да се прави чрез пенсии, а посредством мерките на социалното подпомагане.
2. По предложението за задължително посещаване на детска градина и поемане на разходите за това от държавата.
Убедено подкрепяме тази мярка. Освен фактор за ранна социализация с всички съпътстващи положителни последици тя отразява и отношението на държавата към справяне с демографския проблем чрез вид подпомагане на семействата с ниски доходи.
3. По предложението първият ден от болничните да не се заплаща.
Убедено подкрепяме тази мярка, която според нас ще има за резултат ограничаване на пандемичното разрастване в последните години (от 2012 г. насам) на злоупотребите с болнични листове (2 пъти като брой и 3 пъти като разходвани средства). Обръщаме внимание, че в повечето страни членки на ЕС има период на изчакване, а във всички страни членки от Южна Европа този период е от три дни. До днес, въпреки че всички без изключение са съгласни с наличието на сериозен и задълбочаващ се във времето проблем, никой освен работодателите не е предложил работеща мярка за ограничаването му. Вярваме, че анонсираното решение на коалиционния съвет, макар и недостатъчно радикално, ще има положително и дисциплиниращо отражение върху обема на злоупотребите с болнични листове и върху ръста на доходите на работещите и незлоупотребяващи с болнични работници и служители.
АИКБ заедно с други работодателски организации ще поиска срещи с ръководствата на парламентарните групи и с премиера, както и с ръководствата на икономическата, на социалната и на бюджетната комисия в Народното събрание.
Размерът на здравноосигурителната вноска се определя като процент от дохода, върху който се дължат вноските. Той се определя всяка година със Закона за бюджета на НЗОК. За 2019 г. е 8%.
За 2019 г. разпределението на здравноосигурителните вноски между осигуряващия и осигурения е в съотношение 60:40, както следва:
3,2 на сто за сметка на осигуреното лице.
4,8 на сто за сметка на осигуряващия.