Този бюджет на НЗОК никак не е добър – много пари, но без реформа. Няма да получим по-качествено и по-достъпно здравеопазване, заяви пред БНР д-р Николай Болтаджиев, член на Надзорния съвет на НЗОК.
Здравната каса ще разпределя бюджет от 9,5 млрд. лева през 2025 година.
"Има дисбаланси. Най-грубото нещо е, че бюджетът за болниците не е пропорционално увеличен. Той е увеличен с 16% при условие, че се очаква много голямо натоварване и тази година има голям недостиг. Трябваше да се отпуснат повече пари", каза Болтаджиев. С течение на времето Касата стана бюджетна структура, допълни той.
"Бюджетът й се нулира от година на година. Смениха управлението. Тя се управлява от членове на Надзора, които основно са от държавата. Последната стъпка беше политизирането – парламентът да слага управител на касата, а вече и подуправител. Всичко това спира извършването на реформи", коментира Болтаджиев.
Той предложи и някои възможни решения на проблема с финансирането на болниците. "По наредба се изисква по-малко персонал в болниците. Не стигат лекари, а болниците държат излишен персонал и плащат заплати. Могат да се намалят изискванията към болниците и да се поевтини самата дейност. Възможно е и да се изнесат много дейности, които да се извършват в доболничната помощ", отбеляза Болтаджиев.
Бившият финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов коментира също пред БНР, че най-голямата критика към предложения Бюджет 2025 е, че той не съдържа правдоподобни числа, особено в приходната част. Той беше категоричен, че този бюджет не трябва да бъде подкрепен от депутатите.
"Освен че има мерки, които няма да сработят, 7 млрд.-8 млрд. лева от приходната част са пожелателни. Когато е толкова голяма разликата между възможните и пожелателните приходи, то на практика целият бюджет престава да е реален. С тези 7 млрд.-8 млрд. лв., които аз не виждам, дефицитът въобще не е 3%, а отива на над 6% и тогава изобщо не можем да говорим за спазването на изискването за дефицит, за да отговорим на Маастрихтските критерии и да можем да продължим присъединяването към еврозоната", уточни той.
"Когато преди изборите (служебната финансова министърка) Людмила Петкова спомена за потенциален проблем в бюджета, тя трябваше да го разкаже, за да може по-лесно да протече дебатът в следващите месеци и да имаме реална представа какъв е той. Накрая се наложи под натиска на времето и на обстоятелствата да бъде внесен законопроектът. Дори имаше изслушвания в парламента, когато на нея ѝ беше даден шанс да разкаже картината и да адресира проблема, но тя не го направи. ... Основната критика към Петкова е, че когато се идентифицира този голям проблем, тя се опита да го реши сама и не успя", каза Горанов.
Той подчерта, че ролята на всеки финансов министър е "да пази фиска от народното представителство": "В така предложените сметки личи една политическа неопитност. Не можеш да отваряш фронтове с толкова много съсловия едновременно и да очакваш политическа подкрепа", отбеляза Горанов.
"Струва ми се наивно да се смята, че ако някой е имал възможност и е декларирал, за да спази закона, но не е внесъл данъци, изведнъж само заради амнистирането на лихвите - ще ги внесе. Ако има действително такова голямо салдо декларирани и невнесени суми, къде е приходната администрация? Защо трябва да се амнистира нещо, след като в нейния инструментариум са всички възможни способи за събиране", посочи още той.
Според него е нужно с "малки изменения в Закона за публичните финанси да се дадат правила на поведение в следващите няколко месеца" и едно редовно правителство да може да направи "смислена и по-честна от сегашната бюджетна рамка, дори това да е с риск за краткосрочно показване на по-голям дефицит, защото този дефицит вече е направен":
Горанов заяви, че ГЕРБ ще положат всички усилия, за да има редовно правителство и "нагласите са за сериозни преговори".
"Бойко Борисов е най-добрият вариант за премиер, но ако се стигне до друг вариант, задължително подобно правителство трябва да бъде лидирано от ГЕРБ", счита той.
