Корпоративна търговска банка (КТБ) може да бъде оздравена. Около това мнение се обединиха икономисти и финансисти относно казуса около КТБ. Пред Econ.bg те споделиха възможностите за това, като според тях те са няколко и най-добрият избор е всички алтернативи да бъдат разгледани и обсъдени. Въпросът е Българската народна банка (БНБ) да приеме и да изслуша тези предложения и да избере работещ вариант от тях.

„КТБ може да бъде оздравена с абсолютна сигурност“, подчерта финансистът Емил Хърсев.

По неговите думи в алтернативата за обявяването на КТБ в несъстоятелност, Българска народна банка (БНБ) вижда начин за реализирането на преструктурирането й. По този начин ще бъдат прехвърлени всички „живи“ обслужваеми кредити в Креди Агрикол, като тя ще продължи дейността си. Според специалиста обаче въпросното преструктуриране може да стане и без стартирането на производство по несъстоятелност.

По мнението на Георги Стоев, който е управляващ съдружник в Industry Watch, теоретично оздравяването на КТБ може да бъде направено в случай, че има частен интерес към нея. „Дори с отрицателна стойност на активите тя може да бъде придобита и да функционира“, обясни Стоев.

Икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии също вижда възможна алтернатива за спасяването на Корпоративна търговска банка в нейното продаване в случай, че има интерес към това. Той обаче посочва какво би трябвало да се случи преди това: „Процедурата е известна – в банката влиза Фондът за гарантиране на влоговете, изплаща депозитите до размера на гарантирания от закона лимит на клиентите й по някакво разписание. И после събира вземанията на тази финансова институция“.

Според бившия финансов министър и в момента преподавател в УНСС Стоян Александров начините за оздравяването на Корпоративна търговска банка са много.

„Господин Костов (б.а. бившият премиер Иван Костов) публично се ангажира, че може да го направи и аз му вярвам и бих го подкрепил“, коментира той.

По думите на Александров трябва да се инициира среща между всички, които имат идея за спасяването на финансовата институция и всички алтернативи да бъдат обсъдени. Той подчерта, че участие в подобно обсъждане трябва да вземат и акционерите на КТБ.

„Защо трябва да ги елиминираме тях? Като първа стъпка трябва да се иска именно тяхното мнение“, смята Александров.

Продължаване на специалния надзор над КТБ

След като Българска народна банка обяви, че Корпоративна търговска банка ще продължи да бъде под специален надзор и срокът за това остава три месеца, продължава санитарния период на финансовата институция.

„В това число влиза установяване на състоянието на нейните сделки от назначените квестори. Служителите на КТБ няма да работят с клиенти, а по задачи поставени от квесторите“, обяснява Емил Хърсев.

Според него докато трае надзорът над КТБ, вложителите в банката могат да се обединят и да предприемат действия за защитаване на своите права.

„Като обединение те биха могли да застъпят своя интерес в евентуално съдебно производство, след като БНБ преустанови процедурата по надзор и евентуално предприеме стъпки към процедура на отнемане на лиценза“, смята Хърсев.

„От съобщението на БНБ аз разбирам, че явно има отпор срещу предложения от централната банка специален закон за КТБ и се преминава към действие по съществуващото законодателство, при което банките са под специален надзор до три месеца, при извънредни обстоятелства – до шест“, обяснява Георги Ганев.

На въпроса колко би могъл да продължи специалният надзор за Корпоративна търговка банка и дали може да приключи до края на лятото, експертът каза:

„Никой не знае колко трябва да е този период, очевидно и от БНБ не знаят колко трябва да е, както и одиторите не знаят колко трябва да е“.

В допълнение той обясни, че за да приключи надзора трябва да бъде проверен всеки един кредит, чието досие има някакъв дефицит, да се разбере какъв е той, за кого е, какво обезпечение има и как е обслужван.

Според Стоян Александров Корпоративна търговска банка може и да не отвори дори след два месеца, защото тогава няма да има работещо правителство и готово законодателство. Той подчерта, че в такъв случай срокът на специалния надзор ще бъде удължен на 6 месеца.

Специалният закон за КТБ, предложен от Централната банка

Миналата седмица Централната банка предложи проект за специален закон за Корпоративна търговска банка. В него акцент беше поставен върху необходимостта от прехвърлянето на влоговете от КТБ в Креди Агрикол. Според Централната банка за това ще бъдат необходими общо 3,7 млрд. лв., като част от тези средства ще бъдат осигурени от емитиране на държавни ценни книжа, а останалите – от Фонда за гарантиране на влоговете.

„Искането на БНБ за специално законодателство по казуса КТБ силно ме разтревожи“, коментира Георги Ганев.

По неговите думи съществуващото българско законодателство е достатъчно добро, за да свърши работа по случая с Корпоративна търговска банка.

„Нормативните актове за кредитните институции и за несъстоятелността им у нас са едни от най-хвалените“, обясни икономистът.

Той подчерта, че те са били създадени под надзора на Международния валутен фонд, след това отново са гледани от МВФ, от Световната банка и от Европейския съюз.

„Нашето законодателство в областта винаги е било считано като едно от най-добрите, да не кажем най-доброто такова в света. Сега изведнъж при първия случай се прибягва към специален закон. Това въобще не изглежда сериозно“, смята той.

Ганев подчерта, че е трябвало да бъде направен всячески опит да се използва съществуващото законодателство за решаването на случая с КТБ.

„Фактът, че веднага се скача на специално законодателство, на мен ми звучи притеснително“, обясни Ганев.

„Ако идеята на спецзакона за КТБ е само да бъдат гарантирани всички пари на гражданите, фирмите и държавата, е добре“, обясни Стоян Александров.

Според него първо трябва да се прецени дали трябва да се вземе решението за влизане в сила на подобен административен акт и да се преценят евентуалните последици от него, както и каква е тяхната цена.

Той смята, че има достатъчно примери за други държави, където въпреки съществуващото законодателство за ограничено гарантиране на влоговете, се преценява техния праг да бъде променен или да се въведе 100-процентова гаранция за конкретен случай.

„Това е по-добрият вариант от икономическа гледна точка“, смята Александров.

Възможността за емитиране на дълг за укрепването на КТБ

На редовното си заседание кабинетът обсъди възможност за емитирането на 3,4 млрд. лв. нов дълг от страна на държавата, като 2,7 млрд. лв. от него могат да бъдат насочени към оздравяването на КТБ. По мнението на финансистите предприемането на подобна стъпка е крайна мярка.

Според Георги Ганев държавата разполага с достатъчно налични средства, за да изплати всички влогове на клиенти в Корпоративна търговска банка, които са в рамките на гарантирания лимит. Той припомни скорошното емитиране на облигации, което се състоя в края на юни месец. 

„Благодарение на ценните книжа България направи 1,2 млрд. лв., които сега стоят във фискалния резерв“, подчерта той.

„Ако приемем, че във фонда за гарантиране имаме 2,1 – 2,2 млрд. лв., заедно с парите във резерва те се доближават до 3,5 млрд. лв., което се смята, че е нивото на депозити в рамките на гарантирания лимит“, обяснява специалистът.

Ганев смята, че е невъзможно дори всички пари на вложителите в КТБ да бъдат възстановени, въпреки че държавата гарантира само тези до 100 000 евро.

„Ако кредитополучателите на КТБ обслужат своите кредити ще има достатъчно средства, за да бъдат изплатени парите и на големите вложители в банката“, подчертава експертът.

„Емитирането на дълг е крайната опция на правителството“, казва Георги Стоев.

„Ако не достигат парите в гаранционния фонд може да се търси друг източник на финансиране“, допълва той.

По неговите думи има начини да се спестят пари от други разходи или да се изразходват разходи от фискалния резерв. Като възможност той посочва и приватизацията на някои активи на финансовата институция.

„Да се каже, че има само едно решение на проблема, не е съвсем коректно към данъкоплатеца“, коментира Стоев.

По думите на финансиста Стоян Ангелов обаче емитирането на дълг ще бъде трудно избегнато. 

„Дори в случай, че влоговете до 100 000 евро не бъдат гарантирани, може пак да се наложи емитирането на дълг поради причината, че общата сума на гарантираните влогове се оценяват на 4 млрд., а във Фонда за гарантиране на влоговете има само 2,4 млрд.“, обясни той.

Експертът посочва, че възможна алтернатива е временно да се вземе от дълга, но по този начин „ще се остане под всякакъв минимум“.

Александров посочва, че има възможност и за наливане на ликвидност в банката, като използваните за това средства ще бъдат временно заети. След това банката, като заработи пари, ще трябва да ги върне.

„Другият по-лош вариант е да платят на всички защитени, пак емитирайки дълг. Всичко трябва да се постави на кантара без политически страсти, без емоции“, обяснява той.

Според експерта е необходимо да бъде представена по-обширна информация по отношение на негарантираните влогове в КТБ.

„Необходимо е да се обясни на гражданите каква част от тези пари са на държавни и общински фирми, на финансови институции, на застрахователи, на пенсионни фондове и т.н.“, смята той.

„Тези неща не се коментират, а защо е проблем квесторите да кажат повече за размера и структурата на незащитените влогове“, пита Александров.