Коментарът е изпратен на Econ.bg от наш читател с потребителско име Underthesun и е публикуван в блога Borsite.net.
Един от основните закони, които властват в открито море, е, че на плавателния съд има един капитан и той е и командир, и господар. Когато човек се изправя срещу природните стихии, то определено разногласията са последното нещо, от което той има нужда.
Ако си представим Европейския съюз (ЕС) като една фрегата с много пробойни по време на буря, ще разберем, че капитан няма, и не само, че сме на лодката по време на един страховит щорм, но сме и свидетели на тих бунт. И понеже единствените свидетели по време на една морска катастрофа са корабните плъхове, очевидно на нас се пада тази незавидна роля. Поглеждайки към мостика, няма как да не забележим, че вместо авторитетната фигура на капитана виждаме няколко боричкащи се, желаещи ролята актьори. Някои известни, други - не толкова.
Неизвестни като Ван Ромпой или Барозу, като малцина знаят кой от двамата е президента на ЕС. Имаме и една дама от Англия на име Аштън, която, горката, още не знае какво се случва, освен че морето е бурно.
Основните фигури явно са една едра жена от Германия и дребничък французин, който, след като преди минути е изслушал конското на дамата Меркел, се е съгласил да бъде помощник капитан, или каквато роля му дадат. Важното е да не е с по-нисък ранг от "Втория на борда".
Преди малко вахтеният ни съобщи, че е имало още един претендент - италианец, който се е отказал заради слабостта си към жените и хубавото вино, и е решил да остане на средиземноморския остров, който е бил последното пристанище на кораба. Човекът ни сподели, че в настаналото преди секунди меле от кораба били изхвърлили и някакъв англичанин. Бедният човечец бил на друго мнение от колектива, който очевидно вече не търпи другото мнение, и щурвала бавно и сигурно се поема от жената от Германия.
А в това време бурята си кипи и корабът се люшка, като май вече си имаме капитан. Ако използваме стилистиката на приключенските романи, това най-общо са резултатите от поредната среща на върха.
И все пак, нищо ли не се промени?
Очевидно, е че нещо се промени. Първо - бяхме свидетели на нов подход към справянето с дълговите проблеми в Европа. И той е насочен не към периферията както беше досега, а към сърцето на Съюза. Това е създаването на т.нар. "Фискален съюз", което си беше логично още от създаването на ЕС. След като имахме монетарен такъв, това беше следващата естествена стъпка. Това определено е правилно решение, което атакува източника на зараза, а не както досега - моментното състояние.
Проблемът е, че докато лидерите от ЕС атакуват болестта, инвеститорите искат да видят облекчението на пациента. Пазарът иска да види и юридическата формулировка на тези намерения, за да може наистина тези мерки да бъдат такива, а не просто добри пожелания, както досегашните мерки от Маастрихт.
Второ, ЕЦБ реши да предостави на европейските банки глътка въздух като им осигури ликвидност чрез отпускането на тригодишни кредити, като приема за обезпечение дори облигациите на Гърция, които вече са наградени от рейтинговите организации с името junk (боклук). Освен всичко това банката намали и основния си лихвен процент на единица.
Големият текущ проблем на континента е банковата система. Тя страда от липсата на средства, има планина от облигации от периферията на ЕС в балансите, а на всичкото отгоре трябва и да повиши капиталовата си адекватност до 9%. Положението в сектора е повече от напрегнато, като доверието е най-дефицитната стока. Преди дни бяхме свидетели на поредния рекорд на паркирани средства в т.н. "овърнайт" депозити в ЕЦБ, които вече са над 346 млрд евро. За сравнение, след фалита на "Леман Брадърс" на 6 ноември 2008 г., нивото им е било 294 млрд. евро.
Не на последно място, на поредната среща на върха видяхме и смяната на властта.
Очевидно е, че Германия ще направи това, което през двете световни войни не можа. Тя предоставя бъдещия модел на развитие на ЕС, а го прави, защото в състезанието по икономика с останалите претенденти е безапелационният шампион. Това, което не може да не ни направи впечатление, е слизането от сцената на Великобритания. Загубата на короната на световен лидер започва още след 1870 г., когато на сцената излиза САЩ. Империята губи почва при появата на нови лидери. Подобно нещо се случва, когато и СССР заема своето място в началото на миналия век. Очевидно е, че глобализацията пречи на империите.
Без значение дали ходът на Камерън е правилен или неправилен, дали ще бъде успешен или не, важното е, че той повече няма да бъде част от решенията за ЕС (както и част от проблемите), което в полето на външната политика е тежка загуба. Всички намерения и пожелания - независимо дали водят към ада или рая, за да станат реалност, имат нужда от време. Време, което нито пазарите, нито ЕС имат.
За да разберем дали последните решения ще се материализират, ще трябва да почакаме до март, когато ще видим юридическите формулировки (а така също и санкциите за несправяне със задачите) на "фискалния" съюз. Като прибавим към това и липсата на "базука", която инвеститорите искат да видят, най-вероятно първата половина на 2012 година ще е изпълнена с прекалена волатилност и слабо представяне на индексите.
Възможно е да стане и по-зле, преди да се подобри ситуацията.
Защитната стратегия за търговия е за препоръчване във време, през което всяко действие и събитие е предпоследно.
