След два дни имащите право на глас ще могат да застанат пред урните и да решат… нещо. Според едни трактовки – дали трябва да бъде построена втора атомна централа в Белене, а според други – дали изобщо да се развива ядрената енергетика чрез строежа на VII блок на АЕЦ „Козлодуй”.
За какво точно става дума в цялото мероприятие? Надали има двама души в цялата държава, които да са на едно и също мнение. Тук идва и първият проблем с така широко прокламирания референдум – откровено калпавата информационна кампания. Тя премина във „весели” нападки, замеряне с папки и информационни клипове, които могат да минат за част от някое комедийно предаване. При това от не най-висококачествените. Тон в цялата ситуация даде „случайното решение” изборите и „първият референдум в демократичната история на България” да се проведат в една и съща година. В резултат се чуваха повече обвинения, достойни за нечия предизборна кампания, а не ясни и точни обяснения.
Не ме разбирайте погрешно. И аз обичам демокрацията (каквото и да значи това), и аз искам гласът ми да се чува. Но съгласете се, че е нормално референдум да се проведе преди да бъде взето дадено решение – например влизането на България в Европейския съюз, дали да се пуши в заведенията и т.н. и т.н.
Тук идва и един от другите основни проблеми: Въпросите като цяло в момента като че ли са повече от отговорите. Искате пример, готов съм да дам няколко веднага: Колко от вас са наясно с това за какво ще гласуват в неделя? Колко са наясно със спецификите на тематиката? Колко имат ясна позиция, която е подкрепена с факти? Защото мненията на ГЕРБ и БСП, които заливат социалните мрежи и форумите под формата на случайни мнения, не се броят.
И тук идва третият ми проблем с цялото допитване – какво търсят обикновените хора в решаването на съдбата на АЕЦ „Белене"? Защото ми се струва далеч по-логично продължаването или спирането на строежа да се основава на факти. А такива в моменти определено липсват или са приятно размити.
Какво се „знае”: Договор за реализацията на проекта уж има, ама май няма… Ескалацията на цената май е договорена, ама не е… Подписвани са някакви допълнителни споразумения, но какво пише в тях?
Всичко казано дотук прави предстоящия референдум нещо, което повече се доближава до суха тренировка преди изборите, а не до връщане на властта в ръцете на хората. Освен това като че ли фокусът се измества от далеч по-важните проблеми – строежите по Черноморието, липсата на работеща съдебна система, бедността в голяма част от страната, поредното забавяне на реформи...няма защо да изброявам още.
За да се решат те, са нужни непопулярни мерки. Които в момента изглеждат толкова далеч, колкото чаша вода в пустинята. Най-малкото, защото идват избори, а електоратът трябва да се обгрижва с проблеми, които от една страна не са негова грижа, а от друга - е трябвало да бъдат взети от някого в последните десетина години.
В крайна сметка – референдумът ще мине в неделя. Сухата тренировка ще се проведе, а някоя партия, инициативен комитет или коалиция ще напомпа мускули преди предстоящите избори.
Голяма част от българите пък ще си легнат доволни и щастливи от положените усилия за разгаряне на огъня на демокрацията. Който в крайна сметка ще се окаже няколко искри, придружени от много пушек. А той ще бъде гъст и непрогледен. АЕЦ „Белене” пък най-вероятно ще продължи да играе ролята на злия караконджул, който ще остави България без ток, ще фалира държавата или нещо друго не по-малко страшно…