Българите, чувстващи несигурни около приемането на еврото, са почти два пъти повече от тези, за които това по-скоро носи спокойствие. Такъв извод може да се направи на база национално представително изследване на "Галъп интернешънъл болкан", направено за Българската национална телевизия.

В него 44.3% от анкетираните 807 души избират опцията "Приемането на еврото ме кара да се чувствам по-несигурна/несигурен", при 23.5% на противоположното мнение.

23 на сто от запитаните избират отговора, че тази стъпка не ги кара да се чувстват нито по-сигурни, нито по-несигурни. Други 9.2% признават, че не могат да определят.

"Демографският разрез показва, че страховете са закономерно по-високи при по-високите възрастови групи и съответните им политически предпочитания. При най-младите картината е осезаемо по-позитивна", посочват от "Галъп".

Пред БНТ социологът Яница Петкова припомни, че данните не са изненадващи на фона на предишни сондажи на агенцията, които показват, че в директен въпрос "за" или "против" еврото скептицизмът също надделява и явно е нужна повече разяснителна и информационна работа.

Към момента плановете на Министерството на финансите са националната информационна кампания за влизането на България в еврозоната, което е планирано за 1 януари 2025 г., да започне от края на януари. Тогава ще тръгне и сайт, който ще съдържа информация по темата.

Изследването е проведено за БНТ между 11 и 19 януари 2024 г. сред 807 души по метода "лице в лице" с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.