Бюджетната комисия на практика блокира всички промени в данъчните закони, предложени от финансовото министерство. Още в началото на заседанието, ГЕРБ и ДПС обявиха, че ще присъстват, но няма да подкрепят нито едно от предложенията. ГЕРБ с мотива, че били неработещи и нереалистични, а ДПС – със забележката, че не са предложени „както трябва". БСП, „Възраждане" и „Има такъв народ" декларираха, че са „против".

Така, последващите гласувания бяха предизвестени и преминаха по формулата „ 2 гласа „за", 6 „против" и „7 въздържали се". Все пак, някои от поправките „Василев" имат шанс в пленарна зала, стана ясно по време на дискусиите. Самото обсъждане се проведе в отсъствието на финансовия министър Асен Василев. На всички въпроси и критики обаче аргументирано отговориха заместникът му Георги Клисурски и шефката на данъчната дирекция Людмила Петкова.

Заявка за наличие на шансове за част от промените бе разчетена в почти гневна реч на председателя на комисията Йордан Цонев от ДПС. След като охотно даваше думата на всеки от представителите на бизнеса, той сподели с „информационна цел", че България отдавна е на „мушката" на ЕК и на останалите държави с ниските си данъчни ставки и че "обвиненията срещу нас са в дъмпингова данъчна политика" . Той заяви още, че е добре тези нападки да бъдат чути от бизнеса, защото „представителите му никога не са съгласни с данъчни промени, но това не пречи на държавата да се опитва да изпълнява задачите си и да пълни хазната".

Цонев изнесе тази информация по повод една от най-сериозните промени в данъчните закони - вдигането на корпоративния данък за част от едрия бизнес у нас от 10% на 15%, която трудно ще бъде приета, въпреки че е предложена заради глобална мярка, подкрепена от ЕС. Работодатели, синдикати и повечето депутати, без тези на ПП/ДБ се обявиха против, въпреки че според Петкова компании и големи национални компании с оборот над 750 млн. евро у нас са не повече от 5. Чуха се дори гласове, че било по-добре България да не подписва решението на ЕС, вместо да си облагаме бизнеса с по-високи налози.

Кои от предложените промени имат шанс по-близък до нулата да бъдат подкрепени в пленарна зала?

Първата критикувана от всички промяна, която отне и най-дълго време при дебатите, бе ставката за ресторантите. В закона за ДДС в момента е записано тя да стане 20%. Опцията тя да бъде оставена 9%, която зададе публично финансовият министър срещу мерки за изсветляване на сектора, се оказа също оспорвана. Две асоциации на заведения обявиха, че никога не са се срещали с финансовия министър и че той си е поканил избрани представители на бранша. Петкова обаче бе категорична, че лично е била на срещата и точно от бранша са дошли мерките за изсветляване на бизнеса им, поставянето на постерминали във всяко заведение, минаване на малките с оборот под 100 000 лв. на патентен данък и плащания на заплати само по банков път, както и по-високите глоби и за търговци и за потребители при липса на касови бележки.

Най-честите аргументи против, споделени и от работодателите, бяха преминаването на патентен данък за заведения с оборот под 100 000 лв, което. „ще предизвика масова дерегистрация от ДДС".