Необходими са по-таргетирани регионални политики за справяне с дисбалансите на регионите в България. Това е една от препоръките на изследването на Съвета за икономически анализи (СИА) "Мултипликаторите на работните места в България", изготвено от доц. Пламен Ненов, секретар на Съвета и Рада Павлова, младши сътрудник в него, което беше представено в Министерския съвет.

На представянето присъстваха заместник-министърът на финансите Стефан Белчев, както и директорът на дирекция "Стратегическо планиране" Радослав Миланов и представители на работодателски организации.

Изследването отчита дисбаланси в нивата на заетост и икономическа активност в България, от което може да се направи изводът, че са необходими по-таргетирани регионални политики, за да се справим с тях, отчете Ненов. Той цитира данни за регионалните икономически неравенства на Агенцията по заетостта, според които повече от 1 милион души в България са неактивни - те нито работят, нито учат, подчерта Ненов.

Заетостта е неравномерно разпределена в средата и има ясно изразен регионален профил. В повече от половината от общините в България заетостта е около или под 50 на сто, сочат данните на Агенцията по заетостта.

Пламен Ненов направи извода, представен в изследването, че има потенциал за намаляване на неравенствата и за увеличаване на брутния вътрешен продукт (БВП) в страната чрез увеличение на икономическата активност, за което са необходими специфични регионално таргетирани политики. Те трябва да бъдат ефективни, тоест е нужна информация как местният пазар на труд реагира на промените на търсене на работна сила, отбелязва Ненов в анализа. Ролята на местните мултипликатори на заетост отразява тази информация, а именно как ще реагира местният пазар на труд, ако се увеличи работната сила.

Пламен Ненов поясни, цитиран от БТА, че мултипликаторът представлява общото увеличение в местната заетост в резултат на разкриването на едно работно място. Всяко откриване на работно място води до увеличение на местната заетост с двама заети, обясни механизма на мултипликатора Ненов. По думите му колкото по-висок е този коефициент, толкова по-голям е ефектът от увеличението на работната сила върху общата заетост - стойността на местния мултипликатор е балансът между три икономически фактора - ефект на местното потребление, агломерационен ефект и ефект на "запушването".

При ефекта на местното потребление работещите увеличават потреблението и създават работни места. Агломерационният ефект представлява увеличение на продуктивността на други местни предприятия, което допълнително увеличава търсенето на работа, а при третия ефект на "запушването" пазарът на жилища ограничава общото увеличение в заетостта. Средният местен мултипликатор на заетост е 1,3, изчислява изследването.

Това означава, че за една типична община в България увеличението на търсенето на пазара на труд с 10 работни места води до общо увеличение на заетостта с 13 заети. За по-големите общини коефициентът е 1,8, за по-малките 1,1, съобщи Пламен Ненов. В по-големите общини ефектът на местното потребление е по-силен, добави той. Анализът открива и интересни, асиметрични ефекти, в зависимост от увеличението или намалението в търсенето на работна сила. За по-големите общини при увеличение в търсенето на работна сила мултипликаторите са по-високи.

По-малките общини са силно уязвими от отрицателни шокове, каза Пламен Ненов. Интересен извод от изследването е, че има по-високи мултипликатори за общини с по-малка заетост, което се дължи на разликите в напрегнатостта на трудовия или жилищния пазар. Също така мултипликаторите са по-високи, където коефициентът на заетост е по-нисък, отчита още изследването.

Основна препоръка на представения анализ е следването на регионализирана стратегия за икономическо развитие, като за различните региони се създадат различни политики, съвместими със стойностите на мултипликаторите. От голяма необходимост е провеждането на същински регионални политики за развитие.

За малките общини е нужна диверсификация на местните икономики и по-добро финансиране за организирана дълготрайна грижа за възрастните хора, посочи Ненов. Според него това ще има директен ефект и косвени ефекти, защото ще подобри възможността за активиране на пазара на труда на хората, които се грижат за възрастни роднини.

Необходим е също по-добър достъп до финансиране за предприемаческа дейност за малките общини, както и подобряване на тяхната интеграция. Инвестиции в транспортната свързаност на областно ниво също са от ключово значение, според изводите на изследването.