Хората в държавите членки, присъединили се към ЕС след май 2004 г., работят близо три пълни работни седмици на година повече от тези в "старите" държави членки. През 2018 г. в ЕС средното колективно договорено годишно работно време е било приблизително 1714 часа. Според анализ на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) обаче в старите страни членки то е било 1687 часа, а в новите - 1803. Това е разлика от 116 часа или три работни седмици.

На национално ниво, взимайки предвид седмичните договорени работни часове, дните на отпуск и националните празници, най-много колективно договорени работни часове има в Естония (1848 часа), където колективното договаряне не играе значителна роля в определянето на стандартите за работното време. Най-малко годишни работни часове са отчетени във Франция (1602 часа), следвана от Дания, Швеция и Германия. Това значи, че през 2018 г. по този пиоказател естонците са работили приблизително 246 часа, или шест седмици, повече от французите. В България средните колективно договорени нормални годишни работни часове през 2018 г. са били 1824.

На секторно ниво банковият сектор продължава да има най-късата средна договорена работна седмица (37.5 часа), а най-дългата е в търговията на дребно - 38.3 часа. По отношение на колективно договореният платен годишен отпуск средно в ЕС той е 23.8 дена и е значително по-къс в по-новите държави членки (21.2 дена), отколкото в старите (24.6 дена).

По отношение на максималните работни часове на седмица според законовите разпоредби повечето страни попадат в две групи – 48 часа (както е определено в Директивата за работното време) и 40 часа (които може да бъдат удължени до 48 или повече при определени условия). България е във втората категория.

Белгия и Франция продължават да са най-забележителните изключения с максимални работни часове на седмица съответно 38 и 35. Ако се сметне и извънредното работно време, повечето държави имат максимум 48 часа седмично. Изключенията са Белгия и Хърватия (50 часа) и Австрия, Германия и Холандия (60 часа).

Много държави членки имат ограничения за максималното работно време на ден. За повечето това са осем часа (в тази група е и България). Има обаче вариации – от 7 във Франция до 12 в Чехия. С включване на извънредното работно време дневният максимум може да се увеличи от 9 до 12 или дори 13 часа, в България – до 10 часа.

Колективното договаряне играе важна роля при определянето на продължителността на работното време в много държави членки, макар и в по-малка, а понякога и пренбрежима степен, в някои страни, влезели в ЕС след 2004 г. (ЕС13).

Средните колективно договорени обичайни работни часове на седмица през 2018 г. са били най-малко във Франция (35.6) и най-много в Малта, Гърция и Хърватия (40 часа). В ЕС13 са били 39.7.