КНСБ настоява за публичен дебат за данъчно-осигурителните политики в Бюджет 2025, както и за реалистично планиране на разходите, без да се намаляват разходите за пенсии и заплати. Не отстъпваме от позицията, че политиката по доходите в Бюджет 2025 за ръст от минимум 10% е без алтернатива, се казва в становище на синдиката.
От там изразяват притеснение от създалата се ситуация около Закона за държавния бюджет за 2025 г. Оттеглянето на проекта на ЗДБРБ за 2025 г. (входиран в НС на 13.12.2024 г. от служебното правителство) на 24.01.2025 г. бе неочаквано на фона на същественото забавяне на цялостната бюджетна процедура,
Действащият в момента Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. не е в състояние да отговори в необходимата степен на нужните публични разходи съгласно действащите законодателни текстове в редица закони, смятат от синдиката.
КНСБ изразява своята изненада с така предприетата стъпка и счита, че подобна мярка няма икономическа и фискална логика, а е по-скоро политически акт. В общественото пространство се налага мнението, че предложения от служебното правителство вариант за бюджетна рамка има нужда от изменения. Дори това да е така, то можеше да се направи върху вече изготвения вариант на Бюджет за 2025 г., като предложения преди второ четене в комисия или зала. По този начин би се спестило време.
В тази връзка КНСБ счита, че предприетите действия носят след себе си допълнително напрежение сред работещите и водят до неоправдано цялостно забавяне на процеса по приемане на бюджета.
Синдикатът определя като притеснителни непрекъснато излаганите в общественото пространство мнения през последната седмица, че ситуацията с публичните финанси на страната е апокалиптична. Това създава усещането, че поставянето на бюджетната рамка в изискуемото дефицитно салдо – до 3% според ЗПФ, е или нерешима задача, или би могла да се осъществи с цената на големи обществени „жертви“. Подобно твърдение не стъпва на реалните параметри, при които се позиционира финансовата рамка на страната и създава изкуствено напрежение в множество сфери.
На първо място трябва ясно да се каже, че дефицитът в Бюджет 2025 не е 18 млрд. лв., както се твърди публично. Това е размерът на допълнителните разходи, които трябва да се направят в Бюджет 2025 спрямо приходите в Бюджет 2024 на база действащото законодателство. В тази сметка не са включени очакваните приходи от ръста на БВП през 2025 г., който според оценки на МФ и БНБ, ще бъде ок. 215 млрд. лв. Това означава, че при 40% преразпределителна тежест на приходите като дял от БВП, по тази линия, само от естествения ход на икономическите процеси в страната, би трябвало да постъпят допълнителни приходи от поне 5,6 млрд. лв., които към момента не се вземат предвид. Така истинският дефицит не е 18 млрд., а ок. 12,4 млрд. лв.
На второ място – при прогнозен БВП за 2025 г. в размер на 215 млрд. лв., максимално допустимият дефицит през настоящата година е 6,45 млрд. лв., а не 6 млрд. лв., както се твърди. В този смисъл задачата пред министъра на финансите е да предложи комбинация от допълнителни приходи и/или намалени разходи в размер на не повече от 5,95 млрд. лв. Тя може да бъде решена чрез политики за допълнителни данъчно-осигурителни приходи и/или европейски средства и/или за евентуално по-скромен ръст на част от разходите, които бяха представени от служебния кабинет.
Към момента и капиталовата програма, и разходите за издръжка бяха планирани на нереалистично високи нива, ако следваме динамиката и изпълнението им от предходни години. През 2024 г. успяхме да реализираме едва 6,4 млрд. лв. от капиталовите разходи при планирани 10,1 млрд. На този фон в Бюджет 2025 бе планирана капиталова програма в размер на 14 млрд. лв., което е над два пъти от реалното изпълнение за 2024 г. Очевидно е налице съществен буфер.
На следващо място не трябва да се забравя, че тези стойности на разходите са резултат от допускане, че бюджетна и календарна година съвпадат – т.е., в случай че те не са еквивалентни, е налице обективна вероятност да се променят голяма част от разходните параметри.
Всичко това дава сериозни аргументи, че т.нар. „дупка“ в бюджета не е в размер на 18 млрд. лв. Освен това в проекта на ЗДБРБ за 2025 г. от МФ бяха представени множество мерки, както в приходната, така и в разходната част, които на практика показват, че дефицитното салдо може да бъде поставено в необходимата рамка.
На база на всичко това КНСБ изразява сериозно безпокойство, че в публичното пространство се представя теза, според която ситуация по отношение на финансите на държавата е неразрешима. Категорично не приемаме създаването на излишна тревога и говоренето, че предстои „бюджетен апокалипсис“. Подобни твърдения не отговарят на действителността и създават несигурност у всички работещи.
