Българинът драстично е намалил хляба, а е увеличил в пъти свинското през последните 20 години. Най-поскъпналата стока пък е сиренето и макар доходите да растат, неговата консумация е леко спаднала. Нашенецът не се е отказал от вредните си навици и е повишил потреблението на алкохол – както на вина и бира, така и на концентрати. В същото време е намалил, макар и съвсем леко, тютюнопушенето. Това показва анализ на „Телеграф“, направен на база данните на Националния статистически институт.
За 20 г. сме свили потреблението на бял хляб два и половина пъти. През 2004 г. едно домакинство е изяждало на година 199 килограма от насъщния. Това са приблизително по 400 самуна от по половин килограм, тоест повече от хляб на ден за цялото семейство. Двадесет години по-късно – през 2023 г., се падат вече по едва 80 килограма хляб на домакинство или по 160 самуна от по половин кило. И това е количеството за цялата година. Излиза, че на средностатистическото българско семейство вече му стига един хляб от 500 грама за два дни. И ако през 2004 г. е консумирало средно по над 7 хляба на седмица, то сега му стигат три.
Това се дължи на промяна на хранителните навици на българина, а не на повишението на цената на хляба, тъй като и доходите са се вдигнали. За последните двадесет години покупателната способност на нашенеца спрямо насъщния се е повишила точно два пъти. Ако средностатистическият българин дава целия си паричен доход само за хляб, то през 2004 г. той е могъл да си закупи 2208 килограма хляб, докато през 2023 г. количеството е точно два пъти нагоре, като достига 4418 кг. Това се дължи на увеличените доходи за този период, а не на цената на насъщния, която е скочила три пъти – от 80 ст. за кг бял хляб на средно 2,4 лв. за кг.
Потреблението на хляб „Добруджа“ също се срива. Ако през 2004 г. едно домакинство е изяждало средно 91,5 кг за цялата година, то през 2023 г. количеството пада до 25,6 кг. Динамиката на цените е същата като при белия хляб – три пъти нагоре.
Не така стоят нещата с месото, което се смята за по-пълноценна, но и по-скъпа храна. Цената на свинското не се е вдигнала в пъти, както е при хляба, а в проценти. По-точно – за двадесет години пържолите са поскъпнали с около 70% - от 6 лв. на кило през 2004 г. до средно 10,7 лв. за кг през 2023 г., за когато има последни статистически данни. Така на фона на повишението на доходите за 20-годишния период свинското е станало три пъти по-достъпно. Ако един човек дава целия си паричен доход само за този вид продукт, през 2004 г. е можело да си купи само 304 кг свинско, а през 2023 г. - вече 1005 кг. Това обяснява донякъде и скока в потреблението на свинско месо четири и половина пъти – от средно 5,7 кг на едно домакинство през цялата 2004 г. до средно 25,4 кг през 2023 г.
Не са толкова розови нещата обаче с птичето месо. За 2-годишния период то е увеличило цената си повече от двойно – от 3,5 до 7,7 лева за кг. Ръст има и в потреблението, но не колкото е при свинското. Ако сме увеличили пържолите между 4 и 5 пъти, то консумацията на пилешките хапки или филе е скочила под два пъти – от 13,6 на 24,4 кг годишно за домакинство.
Един от най-разпознаваемите традиционни български продукти – бялото сирене, обаче ни излиза вече наистина солено. Това е може би най-поскъпналият продукт сред храните, които слагаме всеки ден на трапезата си. Цената на сиренето се е увеличила четири пъти – от 3,4 лв. на средно 13,4 лв. за килограм. В резултат на скъпотията, въпреки увеличените доходи, консумацията на сирене почти не мърда, а е дори леко надолу – от 22,4 кг за едно домакинство на година до 21,2 кг. Така, ако достъпността на другите видове продукти, които са поскъпнали по-малко, се е увеличила средно два пъти, то за сиренето покупателната способност се е подобрила с едва 50% - от 546 на 805 килограма.
Освен че е намалил хляба, данните за потреблението на българина сочат и други положителни промени от гледна точка по-здравословен живот – консумацията на захар и сол намаляват. Потреблението на мед пък е два пъти нагоре. Въпреки това нашенецът не се отказва съвсем от вредните си навици, тъй като потреблението на алкохол расте.
Значително сме увеличили консумацията на бира – от 29,7 л на 52,8 литра средно на домакинство годишно. Потреблението на вина също е нагоре – от 3,6 на 5,9 л годишно за семейство. Скокът на акцизите не ни отказва и от концентрати. Потреблението на уиски и водка скача повече от два пъти – от 900 милилитра на 2,2 литра. Консумацията на традиционната българска спиртна напитка – ракията, също расте, но по-скромно – от 1,7 на 2,5 литра за година средно на семейство.
Другата стока, чиято цена е скочила драстично, това е маслото. За 20 г. то е поскъпнало повече от три пъти и половина. Ако през 2024 г. килограм масло е излизало средно 5,8 лева, то през 2023 г. то струва вече 21,1 лева. Цените на маслото продължават да се катерят нагоре и действащите в момента са още по-високи. Въпреки това за 20-годишния период потреблението му расте. Ако през 2004 г. едно домакинство си е позволявало по 1 кг масло за година, то през 2023 г. потреблението му е тройно нагоре и достига 2,9 кг.
Олиото също е поскъпнало малко повече от два пъти – от 1,7 лева за литър на 3,6 лв. за литър. Потреблението му е леко надолу.
