Новият пакет от санкции срещу Русия, подготвен от Европейския съюз, няма да включва освобождаването, т.е. дерогация за Западните Балкани, следователно и за Сърбия, поради отношението на Белград към официална Москва. Това на практика означава, че, както се посочва в шестия пакет от санкции на ЕС, от 1 ноември Сърбия няма да може да се снабдява през Адриатическия тръбопровод, което поставя под въпрос цената на вътрешния пазар, както и избора на алтернативни пътища за доставка, информира БГНЕС.

„Сърбия не налага санкции на Русия, следователно не трябва да се възползва от отстъпката. Други страни членки на ЕС също се съгласиха с тази позиция“, каза дипломатически източник, участвал в дискусиите по новия пакет от санкции, съобщава Радио Свободна Европа.

В първия проект на предложението за този пакет от санкции Западните Балкани бяха освободени от ограниченията, свързани с вноса на руски суров петрол. В това предложение се посочва, че е необходимо да се предвиди дерогация за страните от Западните Балкани, за да се защити енергийната сигурност на региона.

Първоначално трябваше да се разреши транзитът на руски суров петрол през тръбопровода през Хърватия, при условие че този транзит остане в границите на средните нива от предходни години. След обсъждане на ниво посланици на страните-членки на ЕС, параграфът за дерогация е премахнат поради неспазването от страна на Сърбия на санкциите на ЕС срещу Русия, които са отговор на руската агресия срещу Украйна, съобщава Радио Свободна Европа.

Освен това, както съобщава хърватският "Индекс", втората причина е, че след задълбочен анализ експертите на ЕС са стигнали до заключението, че има достатъчна диверсификация на източниците на суров петрол.

От 1 ноември Сърбия няма да може да се снабдява с руски петрол по Адриатическия тръбопровод (JANAF) или друго пристанище или морски път. Цената му, както и опасенията от възможни санкции, бяха причината Сърбия значително да увеличи вноса на суров петрол от Москва през предходния период, от миналогодишните 16 до цели 60 процента. По тази причина значително бе намален вносът от Ирак, откъдето са дошли 47% от суровия петрол миналата година, както и от Казахстан, който е представен на сръбския пазар с 10%.