Институтът за пазарна икономика (ИПИ) излезе с критична оценка на проектобюджета за 2025 година, определяйки го като заплаха за финансовата стабилност на страната, като същевременно предлага конкретни алтернативни мерки за подобряване на финансовата рамка.

Според експертите на института, Министерство на финансите е нарушило законовите изисквания, като е представило бюджета със сериозно закъснение, като общественото обсъждане е ограничено до едва 24 часа. Вместо открито обсъждане, Министерството е провело затворени срещи с избрани групи и е разпространявало слухове за предложените мерки, което е поставило под въпрос прозрачността на процеса.

Основната критика на ИПИ се фокусира върху значителния ръст на разходите в предложеното бюджетно предложение, което включва увеличаване на разходите с над 20 милиарда лева, или 25% спрямо 2024 г.

Въпреки очакваната инфлация от 2,4% и скромен икономически ръст от 2,8%, разходите за 2025 г. ще достигнат рекордни 98,9 милиарда лева, което съставлява 46% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. ИПИ предупреждава, че този ръст поставя под сериозен въпрос устойчивостта на държавните финанси.

Институтът поставя под съмнение и предложените нови данъци, включително данък върху подземните богатства и увеличението на акцизите върху тютюневи изделия и алкохол.

Според ИПИ, въвеждането на нов данък върху подземните богатства променя правилата в ключовия за икономиката сектор без аргументирано оценяване на въздействието.

Допълнителното натоварване на работещите българи и бизнеса с нови данъци и увеличение на осигурителната тежест ще доведе до намаляване на разполагаемия доход и ще постави под натиск конкурентоспособността на индустриите в страната, твърдят експертите.

ИПИ критикува остро и предложената данъчна амнистия, от която се очакват приходи от 4,5 милиарда лева. Според експертите, тази мярка има "еднократен и крайно спорен ефект", като неизпълнението ѝ може да доведе до изпускане на бюджетния дефицит.

В отговор на проблемите в проектобюджета, ИПИ предлага два пакета от конкретни мерки. Първият е насочен към оптимизиране на бюджетните разходи и приходи и включва:

- Намаляване на консолидираните публични разходи под 40% от БВП за 2025 година;

- Преразглеждане на решенията за увеличение на разходите за персонал в МВР и МО от периода февруари-април 2024;

- Запазване на текущите нива на осигурителната тежест;

- Отмяна на всички данъчни преференции и субсидии, включително различните ставки на ДДС, ваучерите за храна и компенсациите за електроенергия;

- Подобряване на събираемостта на приходите от хазартния сектор и ТОЛ системата;

- Пренасочване на една пета от данъка върху доходите към общинските бюджети;

- Актуализация на данъчните оценки на имотите според текущите пазарни цени.

Вторият пакет от мерки е фокусиран върху стимулиране на икономическата активност и инвестициите:

- Въвеждане на бърза амортизация със 100% признаване на разходите още в първата година за машини, оборудване, транспортни средства, компютри и софтуер;

- Създаване на данъчен стимул за иновации и развойна дейност чрез признаване на разходите в двоен размер при определяне на данъчния финансов резултат;

- Намаляване на данъчната тежест за еднолични търговци и дребен бизнес;

- Понижаване на осигурителната тежест с минимум 2 процентни пункта.

Според експертите от ИПИ, тези мерки биха довели до по-устойчиво развитие на икономиката и биха предотвратили планираното рекордно увеличение на преразпределението през бюджета, което според настоящия проект ще достигне 43% от БВП - близо 10 процентни пункта над нивата на данъчно преразпределение в съседна Румъния.

Институтът подчертава, че предложеният от правителството бюджет крие сериозни рискове, включително бюджетен дефицит от над 25 милиарда лева за периода 2025-2028 година. Особено притеснителна е комбинацията от висок бюджетен дефицит, нарастващи разходи и несигурни приходи от еднократни мерки като данъчната амнистия, от която се очакват 4,5 милиарда лева.

ИПИ ще продължи да следи развитието около приемането на бюджета и обещава да представи разширено становище по време на обсъждането на законопроекта в бюджетната комисия на Народното събрание.