Проектът на закон за личния фалит на граждани предизвика остри негативни коментари от страна на кредитори и събирачи на дългове. Част от техните забележки са, че законът ще даде твърде много права на потребителите. Същевременно омбудсманът Диана Ковачева и отделни граждани в свои позиции по законопроекта заявяват, че той не защитава в достатъчна степен длъжниците.

Идеята на законопроекта е след като човек премине през процедура по несъстоятелност, оставащите му задължения да бъдат опростени и да може да продължи живота си на чисто. Законът за несъстоятелност на физическите лица да важи само за задължения в размер над 10 минимални заплати, предвижда проектът, който предстои да бъде гласуван на второ четене в парламента. При сегашната минимална заплата от 780 лв. това означава, че законът ще важи за дългове над 7800 лв., а за малки задължения за битови сметки въобще няма да се прилага.

Прагът от 10 минимални заплати е твърде нисък, гласи официална позиция на Асоциацията на банките в България (АББ). Този праг създава условия за злоупотреби от недобросъвестни хора, които твърде лесно и дори умишлено да се поставят в положение на неплатежоспособност. Този праг трябва да се определя индивидуално за всеки длъжник по формула, в която да се вземат предвид неговите средни доходи за период от поне 12 месеца назад, преди невъзможността да изплаща задълженията си, съотнесени спрямо размера на всичките му задължения, но при всички случаи прагът не трябва да е под 15 минимални заплати, пише в становището на АББ. Според Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) този праг трябва да е 30 минимални заплати, което при сегашната минимална заплата прави 23 400 лв.

Право да поискат от съда обявяване във фалит да имат хора, които шест месеца не могат да плащат задълженията си, предвижда проектът. Достъпът до производство по несъстоятелност би бил твърде лесен, тъй като срокът от шест месеца за невъзможността да бъдат обслужвани задължения е твърде кратък, за да се прецени дали е налице трайно финансово затруднение, посочват от АББ.

Законът да влезе в сила не по-рано от две години след обнародването му в “Държавен вестник” и след започване на работа на регистър по несъстоятелността, настояват още от АББ. В регистъра трябва да бъдат записвани процедурните решения на съдилищата във връзка с обявяване на фалит на граждани. Законът е изцяло нов и изисква допълнителна подготовка, мотивират искането си от асоциацията на банките. Новата уредба би довела до значителни промени в обществените отношение и трябва да има достатъчно добра подготовка за прилагането ѝ, посочват от АББ. До внасянето на проектозакон за личния фалит се стигна, тъй като приемането му е част от ангажиментите, които трябва да изпълним, за да получим следващия транш на парите от ЕС по Плана за възстановяване и устойчивост.

Банките се обявяват и против предложените правила за уреждане на случаите, при които длъжникът няма достатъчно имущество, за да плати разноските по делото и да изплати поне 30% от задълженията си. Проектът предвижда в тези случаи съдът да открие производство по несъстоятелност и да го спре за период от една година. В този срок от година, ако длъжникът получи някакво имущество, може да възобнови производството по несъстоятелност, но кредиторът няма право да иска това. Слез изтичане на тази година съдът може да прекрати производството. След това длъжникът трябва да чака още пет години, през които може да получи някакво имущество и да изплати част от дълговете си, и едва след това борчовете му ще бъдат опростени.

Ако длъжникът има достатъчно имущество, за да изплати една трета от дълговете си, ще трябва да чака само три години преди останалите му задължения да бъдат опростени. Считаме за необосновано в случая да се прилага по-кратка 3-годишна давност, а не общата 5-годишна погасителна давност, гласи становището на АББ.

По време на цялото производство по несъстоятелност, а и три години след като дълговете му бъдат опростени, длъжникът не трябва да има право да взима нови кредити, гласи становище на Асоциацията на банките в България. Необходимо е да бъдат предвидени и други дисциплиниращи ограничения, посочват от АББ. По време на целия процес по обявяване в несъстоятелност длъжникът трябва да работи или поне активно да търси работа, заявяват от асоциацията на банките.

В проектозакона е предвидено, че от новите правила за фалит ще могат да се възползват само хора, които са добросъвестни. Едно от изискванията, за да се счита, че човек е добросъвестен е, ако е работоспособен, трябва да е работил през последните 12 месеца преди да поиска фалит от съда, освен ако няма основателни причини. Не е ясно какво означава “работоспособен”, посочват от АББ. Липсва и изискване към самата дейност - тя трябва да е съобразена със задълженията на длъжника, защото в този кратък срок от една година той би могъл по документи да си осигури някаква работа, включително на граждански договор, със символичен доход, което ще бъде достатъчно основание за откриване производство по несъстоятелност и погасяване на задълженията му, посочват от АББ. Според банкерите не е ясно и какво представлява “без основателни причини”, което би създало твърде много противоречия в практиката.