Промени в Закона за платежните услуги и платежните системи за приемането на еврото се оказват в разрез с вече приетия Закон за въвеждане на еврото, тъй като на теория закръглят българския лев, коментираха юристи с богат опит в законодателството по паричната политика, цитирани от "Труд".
Спорните текстове са публикувани за обществено обсъждане в платформата Strategy, но вероятно спрямо тях ще има възражения и предложения за прецизиране на текстовете, при които 100 лева стават директно 50 евро, допуснаха и финансисти с парламентарна практика.
При превалутиране 2:1 потребителят е в по-благоприятно положение, показват изчисленията. Но е въпрос на тълкувания и гласуване в пленарна зала дали ще бъдем в по-изгодно положение при действителното въвеждане на еврото.
В новия Закон за въвеждане на еврото, който бе обнародван преди по-малко от месец в Държавен вестник (виж карето, б. а.), ясно е посочено, че “превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая”.
Нещо повече, този текст почива на Европейски регламент 1103/97, а “получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая”.
Специалисти с многогодишна практика във финансови институции бяха категорични, че “подобно закръгляване виси във въздуха”, но вероятно се случва заради циркулиращи инструкции между институциите, които не са направени злонамерено.
В преходните и заключителните разпоредби на Закона за въвеждане на еврото не се предлагат промени в законови разпоредби, в които са посочени конкретни суми или стойности в левове, като например такси, ставки, глоби и имуществени санкции в административно-наказателните разпоредби на законите.
Но юристи коментираха, че в такива случаи се прилага “Принципът за автоматичност”, според който стойностите, посочени в левове, в съществуващите правни инструменти се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване, определени в законопроекта.
Експерти посочиха, че тези разпоредби могат впоследствие да бъдат адаптирани към новата валута по инициатива на българските ведомства, но без това да поставя лицата в по-неблагоприятно положение.
Извън спорните промени, текстовете в Закона за платежните услуги и платежните системи предвиждат, че от датата на въвеждане на еврото в Република България ще бъде преустановено функционирането на оперираната от БНБ платежна система за брутен сетълмент в реално време РИНГС. Ще се осигури разпространението на незабавните плащания в евро.
“Основната цел на нормативните изменения е да се осигури разпространението на незабавните плащания в евро, доколкото Регламент (ЕС) 2024/886 предвижда задължение за всички доставчици на платежни услуги, които предоставят кредитни преводи в евро, да обезпечат и предлагането и на услугата за незабавни кредитни преводи в евро”, пише в мотивите на законопроекта.
Става дума за “незабавните кредитни преводи в евро 24 часа в денонощието, 365 дни в годината, без възможност за ограничения само до работни дни”.
“Незабавните плащания представляват ключова технологична иновация в областта на платежните услуги, тъй като позволяват освобождаване на средства, блокирани във финансовата система, да станат незабавно достъпни за потребление и инвестиции от страна на потребителите и предприятията”, се казва още в мотивите за промените.
Има и текст, свързан с разширяване на кръгa на органите, на които може да бъде предоставяна информация, представляваща професионална тайна. Такава ще може да бъде предоставяна освен на органите на държави членки и на други органи на държави членки, на които е възложено задължение да упражняват надзор над предприятията от финансовия сектор и финансовите пазари.
Новите текстове от Закона за платежните услуги и платежните системи са публикувани за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации.
Закръгляването в текстовете за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи се отнася за платежни операции, като например извършвани в допълнение към електронните съобщителни услуги, таксувани на сметката на абоната, или извършени от или чрез електронно устройство и таксувани на сметката на абоната в рамките на благотворителна дейност или за закупуване на билети, при условие че стойността на всяка конкретна еднократна платежна операция не надвишава 100 лв. и общата стойност на платежните операции за един абонат не надвишава 600 лв. на месец.
#В този случай 100 лв. и 600 лв. се превалутират директно в 50 евро и 300 евро, видно е от предложенията за поправки. Има и такива, които се отнасят до дейността на платежните институции или получаването на лиценз на дружество за електронни пари, както е в член 38 от закона. Там началният капитал от “в размер не по-малко от 700 000 лв.” става 350 000 евро.
