Министерството на финансите е подготвило излизането на България на външните пазари, за да набере нов дълг, с който да погаси заложения в бюджета за тази година дефицит от 3% от БВП. Това съобщи Георги Клисурски, зам.-министър на финансите, по време на традиционната среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал".

Той напомни, че дългът ще е в рамките на лимита от 7.5 млрд. лв., гласуван със Закона за държавния бюджет за 2023 г. На въпрос на "Дневник" не пожела да уточни размера на планираната емисия. През януари служебният кабинет взе 2.9 млрд. лв. под формата на 10-годишни еврооблигации, като с парите погаси стар дълг, чийто падеж бе през март. След това заради липса на приет редовен бюджет нямаше възможност за теглене на дълг.

Темата бе използвана от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, като той се опита да внуши, че тегленето на нов дълг не е съгласувано с него, и го използва за поредна атака към другата формация, която участва в управлението. Заради предизборната кампания лидерът на БСП Корнелия Нинова също използва случая да се изяви, като показа пред медиите справка с броя гласове, които ГЕРБ е дал за бюджета и конкретно при приемането на текста, с който се залага лимит на дълга от 7.5 млрд. лв. в рамките на годината.

Икономистът Георги Ганев призова пред БНР Бойко Борисов да не се прави на изненадан.

"Не знам защо г-н Борисов е изненадан от това съобщение, при положение че, когато той беше премиер, се сключи споразумението за средносрочно управление на външния дълг на България с една купчина реномирани световни участници в капиталовите пазари. Той знае, че България от време на време, когато тези партньори кажат, че сега е подходящ момент, емитира емисии", посочи Ганев, който е преподавател и депутат от "Продължаваме промяната - Демократична България".

В събота на срещата на МВФ и Световната банка в Мароко финансовият министър Асен ВАсилев обяви пред БТА нагласата на България да вземе нов дълг, за да финансира дефицита. Тогава той каза само, че в оставащата част от годината "ще си изпълним това, което е по бюджет заложено по отношение на емисиите на дълг".

Допълни, че като се има предвид тенденцията да се запазват или увеличават основните лихвени проценти в ЕС и САЩ продължава, тъй като инфлацията остава доста висока и в двата региона, по-добре е България да емитира по-рано, отколкото по-късно.

Заместникът му днес напомни, че цялата подготовка и изчакването на подходящия момент цели България да продължи да е лидер в класацията, цитирана от "Икономист" по най-ниски разходи по плащане на външен дълг в ЕС.

Клисурски обяви още, че прогнозите на Министерството на финансите са растежът на икономиката за 2022 г. да се окаже по-голям, отколкото предварителните данни сочат. Дали е така това ще се разбере до дни, когато НСИ ще обяви окончателните данни.

Ведомството очаква растежът през тази година да е около 1-8%, а догодина да се повиши до 3.2%. Основание за това дава запазващото се високо вътрешно потребление, което се очаква да се пренесе и в 2024 г., както и очакваният ръст на инвестициите. Те пък ще бъдат подкрепени от очакавинте 1.4 млрд. лв. до края на годината по Плана за възстановяване и устойчивост и от очаквани две плащания догодина. Клисурски увери, че от изискванията за законодателство по плащането до края на годината не е приет само проектозаконът за личния фалит, което той очаква да е факт до края на декември.

Допълни, че дори да се изключат европейските плащания, инвестициите ще растат заради изпълнението на правителствената капиталова програма. Инфлацията намалява, прогнозите са средногодишно за 2023 г. тя да е 9%, но към края на годината да е под 7%, посочи зам.-министърът.

"Нашата визия е дългосрочно да се стремим към 2% инфлация и ние правим всичко по силите си да се завърнем към този свят. И за нас приходите от данъците е добре да се увеличават от реален растеж на икономиката, а не от инфлацията", коментира той.

Коментира, че може да се каже, че цел номер едно на кабинета е България да влезе в еврозоната от 2025 г. Посочи, че критерият 2% инфлацията за приемане на еврото е създаден в друг свят, който сега е различен и в който в еврозоната инфлацията не е била 7-8%.

Затова той смята, че подобна на случая с Хърватия, и при оценката на България от изчислението на инфлацията ще бъдат изключени трите членки на общия валутен съюз с най-нисък показател.

Клисурски посочи, че по принцип визията на Министерството на финансите е ставката от 20% ДДС да е обща за всички с изключение на някои сектори по специфични причини. Затова и в бюджета за 2024 г. се предлага данъкът да е нула за брашното и хляба до края на юни като антиинфлационна мярка за най-уязвимите групи от обществото.

По отношение на ресторантите все още не е известно какво ще се запише в проектобюджета, тъй като продължават разговорите с бранша. Към момента е обявено, че или ставката ще се вдигне на 20%, или ще се предприемат други мерки, които браншът ще предложи, с по-голям фискален ефект.

В отговор на въпрос зам.-министърът уточни, че приетият и от България глобален данък от 15% за компаниите с оборот от 750 млн. евро и нагоре ще обхваща не само мултинационалните компании, но и българските, работещи в страната. Напомни, че това е транспониране на европейска директива, при която бизнесът, отговарящ на този критерий, реално ще плаща 15% корпоративен данък вместо 10%, както и по националното законодателство.

От обяснението му за предлаганите за догодина данъчни промени се разбра, че облагането на печалбата на банките преди прилагането на обезценките е заради високите такси, които те събират от потребителите си. "Но търсим диалог със сектора да постигнем смислено решение и след това ще преценим дали да бъде внесено предложението в Народното събрание", уточни той.