Русия подготвя поредната изненада за чуждестранните компании, които искат да напуснат страната. Тя ще е под формата на допълнителен налог извън изискването да продадат бизнеса си с 50% отстъпка и да получат разрешение от правителството за съответната сделка. За наредилите се на опашка за изтегляне от Русия ще се прилага данък свръхпечалба, твърдят запознати с въпроса лица. Предвижда се и алтернативата той да бъде включен в договорената цена за закриване на бизнеса. Изключения няма да има, защото бюджетът се нуждае от пари.

Руското финансово министерство не е коментирало официално твърденията на пожелалите анонимност източници на 19 април.

Сблъскващо се с масовото напускане на чужденци след инвазията в Украйна, руското правителство иска да източи повече средства под формата на “доброволни вноски” в бюджета и отбиви от цената на фирмите от държавите, които окачествява като “неприятелски”. Сред кандидатите, които искат да се изтеглят от Русия, са германската автомобилна компания “Фолксваген” и кредиторите “УниКредит” и “Райфайзен банк интърнешънъл”.

Това е от изключителна важност за публичните финанси, които са се влошили рязко с навлизането на войната във втората си година. Допълнителните мерки не засягат няколко сектора: петролния, газовия и добива на въглища. За всички останали ще се прилага данък свръхпечалба в размер на 10% върху чистите приходи през 2021-2022-а, които надхвърлят спечеленото през предишните две години. От този налог в бюджета трябва да влязат допълнително 300 млрд. рубли. Новият данък трябва да влезе в сила през 2024-а, но компаниите имат възможност да го платят през тази година при намалена наполовина ставка. Той ще се прилага за всички дружества, чиято печалба надхвърля 1 млрд. рубли.

Основната тежест от този налог ще падне върху компаниите от химическия, металообработващия и миннодобивния сектор (с изключение на въглищата), както и върху банките, посочват руски икономисти.

Ако всички субекти, подлежащи на облагане с него, предпочетат да платят през тази година с 50% отстъпка, Кремъл ще събере 300 млрд. рубли още през 2023-а, което ще позволи те да бъдат похарчени без да се увеличава фискалния дефицит.

Задължението да броят повече пари на Москва ще усложни още повече и без това обременителния процес за фирмите, принудени да напуснат Русия в отговор на санкциите, наложени срещу страната след нахлуването в Украйна през февруари 2022-а. Въпреки че доста големи имена, като “Макдонълдс” и “Форд мотър”, прекратиха отношенията си и закриха руския си бизнес, други, като “Бритиш петролиъм” и “Филип Морис интърнешънъл”, се сблъсква с правни бариери и отлагания.

Последните мерки са продиктувани по-скоро от натиска върху бюджета, а не върху руската рубла. Новите експортни рестрикции, които орязаха чуждестранните постъпления от природен газ и суров петрол, притискат Кремъл да реагира бързо, за да закрепи бюджета.

Фискалният недостиг от 4.77 трлн. рубли към 17 април вече е с 40% по-висок от заложения за цялата година целеви размер. Разходите от началото на годината надхвърлят почти двойно приходите, показват послените данни на финансовото министерство.

Руският бюджет е разчетен с дефицит от 2% от БВП за тази година. Ако количеството продадени активи от чуждестранни компании достигне миналогодишните общо 15-20 млрд. рубли, държавата ще може да получи допълнително 150 млрд. рубли през 2023-а от задължителните вноски, които налага, пресмятат икономисти на агенция “Блумбърг”.

Руското министерство на финансите уверява, че планира да намали скоростта, с която се качват разходите, и повтаря, че ще удържи тазгодишния бюджетен недостиг в рамките на заложената целева стойност. Последните числа обаче показват, че харчовете са се ускорили през април и са се доближили до изразходеното през целия март.