Да бъде увеличена възрастта за пенсиониране и да бъдат повишени вноските в частните универсални пенсионни фондове, в които са осигурени работещите хора, родени след края на 1959 г., поиска изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов.

Необходимо е пенсионната възраст да бъде повишена, както и да бъде увеличена тежестта на втория стълб на пенсионното осигуряване, защото разходно покривната система ще катастрофира в средносрочен период, заяви той. Добрин Иванов участва на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на който работодателските организации и синдикатите обсъдиха с представители на Министерски съвет проекта на бюджет за 2024 г.

Необходима е пенсионна реформа, която да бъде плод на широко обществено обсъждане, каза Добрин Иванов. Не възприемам подход за радикална пенсионна реформа, включително и за параметри като пенсионната възраст, отговори Пламен Димитров, президент на КНСБ. Увеличението на пенсионната възраст няма да остане без реакция, допълни той. В момента Кодексът за социално осигуряване предвижда пенсионната възраст ежегодно да нараства, докато достигне 65 години и за жените и за мъжете. Осигурителните вноски за втория стълб в пенсионната система може да бъдат увеличени, но не за сметка на държавното обществено осигуряване, каза още Пламен Димитров.

Работодателите не одобриха вдигането на минималната заплата с близо 20% от 1 януари 2024 г. до 933 лв. Производителността на труда е нараснала само с 1,7%, инфлацията е 5,8%, а това са фактори, които трябва да влияят на минималната заплата, мотивира се Добрин Иванов. Но Любослав Костов от КНСБ заяви, че и в Германия производителността на труда не нараства с повече от 1%, но това не пречи да вдигат значително минималната заплата, защото заплатата играе само малка роля за производителността. Необходима е друга формула за определяне на минималната заплата, заяви още Добрин Иванов.

При влизането ни в ЕС бяхме близо до Румъния по икономическо развити, но после изостанахме, коментира министърът на финансите Асен Василев. Спорен него това се дължи на малкото инвестиции. В момента догонваме страните от ЕС с 1-1,5% на година и още 100 години ще ни трябват, за да ги стигнем, каза Асен Василев. А причината за това е липсата на инвестиции. Сред причините за това е, че средата за правене на бизнес е бюрократична, а цената на труда е ниска и компаниите нямат сметка да инвестират, обясни той. За последните три години цената на труда е нараснала с 39%, но въпреки това бизнесът успява да прави инвестиции и да постигне ръст на производителността на труда. Обсъждаме ускорена амортизация при инвестиции в машини, каза още министърът.

У нас минималната заплата за следващата година ще бъде 933 лв. А сега в Черна гора е 1042 лв., в Северна Македония е 946 лв., в Сърбия е 1070 лв., а в Румъния е 1296 лв., каза Асен Василев. Според него може да има малко по-голяма гъвкавост при определяне на минималната заплата, но не трябва да се позволява формирането на гета от изостанали райони. А точно това ще се случи, ако се отвори ножицата между минималната и средната заплата.

По време на заседанието работодателите подкрепиха предложението за запазване на минималното и максималното дневно обезщетение за безработица през 2024 г. Но от думите на министър Василев стана ясно, че максималното обезщетение може да бъде повишено.