Помага ли вечерният час срещу пандемията

19.04.2021 | 12:00
по статията работи: econ.bg
Може ли вечерният час ефективно да намали броя на новите инфекции в пандемията? Експертите не са единодушни - докато едни виждат най-вече предимствата на тази мярка, други предупреждават тя да не се прилага
Помага ли вечерният час срещу пандемията
Снимка: под лиценза на creative commons

Може ли вечерният час ефективно да намали броя на новите инфекции в пандемията? Експертите не са единодушни - докато едни виждат най-вече предимствата на тази мярка, други предупреждават тя да не се прилага, разказва "Дойче веле".

Привържениците на забраната да се напуска дома през нощта (от 21 часа до 5 сутринта) изтъкват следния аргумент: вечерният час е ефективно средство срещу частните събирания и допринася за ограничаването на контактите между хората. Критиците на идеята пък изтъкват, че тя няма да спре хората да се събират, затова пък ще ги принуди да се срещат само в затворени помещения, където рискът от заразяване е по-голям, отколкото на открито. Именно за тази опасност предупреждава в отворено писмо до политиците в Германия Дружеството на изследователите на аерозоли, цитирано от MDR.

Поддръжниците на искането за налагане на вечерен час се позовават на изследване, проведено в Оксфордския университет. С помощта на различни модели изследователите са проучили ефективността на отделните мерки за намаляване на риска от зараза. Така е било установено, че вечерният час може да бъде само допълнителна мярка - забраната за напускане на дома вечер и през нощта допринася за намаляването на риска от зараза в много по-малка степен, отколкото например забраната за събирания на повече от 10 души наведнъж.

Друго изследване, също от "Оксфорд", вижда повече смисъл в налагането на вечерен час, но като цяло потвърждава извода, че ограничаването на събиранията на много хора на едно място е с ключова роля в битката срещу пандемията.

90 процента от инфекциите - на закрито

Има проучвания и за това каква е вероятността от предаване на заразата на открито. В това отношение експертите се сблъскват със следния проблем: много е трудно да се установи точното време на заразяването, т.е. не може да се твърди със сигурност дали то е станало навън или вътре в закрито помещение. В Ирландия например след официалното обявяване на строителните обекти и спорта навън за "дейности на открито" се оказа, че делът на заразяванията в затворени пространства е 99.9 на сто.

Изследване на университета "Бъркли" в Калифорния също стига до подобни заключения: на открито се случват по-малко от 10 на сто от инфекциите. При това най-честата причина за заразяването навън е събирането на много хора на едно място, без спазване на нужната дистанция и носене на предпазни маски.

Посегателство срещу основните права

Германският експерт по аерозолите Герхард Шойх казва пред MDR, че не е възможно хората дълго време да бъдат ограничавани да се събират по частни поводи - те ще намерят пътища да заобиколят забраните, например като се срещат в затворени помещения. А това е контрапродуктивно, отбелязва той. В тази връзка Шойх припомня, че удвояването на броя на хората в дадено закрито пространство увеличава значително риска от заразяване. Освен това трябва да се съкращава времето, което хората прекарват затворени в дадено помещение. Тук важна роля играе и проветряването: офисите и помещенията, в които работят или живеят повече хора, трябва да бъдат снабдени със системи за филтриране на въздуха. Те могат да пречистват до 90 процента от вирусите.

Учените изтъкват и още един аргумент - много по-ефективна мярка от вечерния час е редовното тестване, както показва например опитът на Словакия. Там след въвеждането на масови ежеседмични антигенни тестове броят на новите инфекции спада постоянно от януари насам въпреки наличието на нови, мутирали варианти на коронавируса.

Въпросът за налагането на вечерен час има и юридическо измерение - в Германия няколко съдилища вече отмениха тази мярка като неправомерна. Административният съд в Майнц например постанови, че ограничаването на излизанията вечер представлява тежко посегателство срещу основните права. Преди това с подобни решения излязоха и съдилища в Хановер, Бремен, Брауншвайг, Дармщат, Арнсберг и др.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Женевски конвенции
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
-  Тате, защо Земята се върти? -  Как така се върти, бе! Да не си ми изпил ракията?
На този ден 27.12   537 г. – В присъствието на император Юстиниан I тържествено е осветена новата църква Света София в Константинопол. 1703 г. – Подписан е Метуенския договор...