По-малко от седмица след обновяването на състава на Конституционния съд президентът Румен Радев отново оспори оцелялата част от шестата поправка в основния закон, свързана с назначаването на служебното правителство, възможността депутатите да са с двойно гражданство и непрекъсваемостта на мандата на Народното събрание.
По някои от тези текстове - по жалби на депутати от 51-вото Народно събрание, в Конституционния съд вече има две образувани дела.
"Те дори "бащите на промените" са отрекоха от своята рожба. Този казус неминуемо ще бъде разгледан и всички ние виждаме какво означава да имаме правителство без ясна политическа отговорност" - каза президентът Румен Радев след клетвата на тримата нови конституционни съдии, двама от които - назначени от него.
На следващия ден служебното правителство и двойното гражданство вече бяха в Конституционния съд, а за съдия докладчик по двете дела беше избран Борислав Белазелков. Най-вероятно той ще поеме и делото по жалба на президента.
А в нея той иска да му бъде върнати правомощията при изчерпване на конституционната процедура за избор на редовно правителство - с указ да разпуска Народното събрание, а с друг да назначава служебно правителство - с премиер и състав, избрани от него.
В мотивите си държавният глава повтаря тези от януари, но добавя и нови обстоятелства от практиката по прилагане на оспорваните текстове, сред които и настоящата криза при избора на председател на Народното събрание заради присъствието на тази позиция в т.нар. домова книга за избор на министър-председател.
Според Румен Радев със заложения механизъм за назначаване на служебното правителство се "отменят механизмите за носене на политическа отговорност при формирането и функционирането на органите на държавно управление".
Той поставя и въпроса за политическата независимост на включените в т.нар. домова книга. "Предвиденото встъпване на точно определени субекти, които упражняват други публични функции, отнема както необходимата независимост на служебния министър-председател, така и независимостта, от която тези лица се нуждаят, за да изпълняват основната си длъжност", пише в мотивите му..
Според него непрекъсваемостта на парламентарните легислатури - тоест едни и същи хора да са едновременно народните представители от действащия парламент и кандидати за следващия, им осигурява непропорционално предимство заради двойния имунитет.
Що се отнася до това български граждани с двойно гражданство да могат да бъдат избирани за народни представители Румен Радев се позовава на произнасяния на самия Конституционен съд, че "упражняването на властта във всяка държава е елемент от държавния суверенитет" и че е "съмнително доколко упражняването на властта от лица с чуждо гражданство гарантира нейната независимост".
Обръща внимание и че забрана народни представители да имат двойно гражданство има и в редица други държави.
Ходът на депутатите от ИТН, БСП и "Възраждане", както и на държавния глава беше очакван, защото атакуваните текстове оцеляха заради липса на мнозинство "за" или "против" тях.
В стария си състав КС се раздели 6 на 6. Част от обновения му състав вече не са Константин Пенчев и Филип Димитров, според които т.нар. домова книга, двойното депутатско гражданство и постояннодействащото Народно събрание не противоречат на основния закон.
Съда обаче напуснаха и Мариана Карагьозова-Финкова и Таня Райковска, които с още четирима съдии, бяха на мнение, че тези текстове са противоконституционни.
Тъй като при последното обновяване едно от местата в КС остава празно, защото НС не е избрало свой представител, съдът за неопределено време ще работи с 11, вместо с 12 членове.
За да бъдат отменени оспорените от президента и депутатите текстове, трябват гласовете на поне 7 от тях.
Ако всеки от настоящите съдии повтори избора си, а новите назначения на Румен Радев гласуват в подкрепа на мотивите му, съотношението става 6 на 4, тоест ключов ще е гласът на новия представител на съдиите - Галина Тонева.
От нея ще зависи дали ще паднат и тези текстове от шестата поправка на Конституцията или отново те ще останат, заради липса на мнозинство.
Преди обаче да се стигне изобщо до гласуване, КС трябва да реши да допусне ли трите искания. Искане за повторно произнасяне по вече обсъждани текстове, останали заради липса на мнозинство, е без прецедент в практиката на съда.
Същевременно за конституционните съдии на дневен ред остават и проведените парламентарни избори.
