Между 6 месеца и 1 година са необходими на българските компании, за да се подготвят за еврозоната. Това показват резултатите от неформално проучване на Асоциация на търговците на нехранителни стоки (АТНС) сред фирми за мебели, строителни материали, спортни стоки, книги и др. От асоциацията апелират държавата да приеме възможно най-скоро цялата нормативна база, благодарение на която бизнесът ще знае какво точно и как да промени.
За половината от участвалите в проучването компании България ще бъде приета в еврозоната чак през 2026 г. За всяка четвърта фирма реалистичната дата е 1 юли 2025 г. Едва 12.5% смятат, че това има шанс да се случи на 1 януари 2025 г. За 62.5% приемането на България в еврозоната зависи най-вече от нивото на инфлация и политическата нестабилност в страната.
На въпроса „Разполагате ли с достатъчно информация, за да се подготвите за еврозоната?“, половината фирми отговарят с „Не“. Половината фирми не знаят какво точно и как да променят. Публично достъпна практическа информация за подготовката на бизнеса за влизане в еврозоната липсва.
Въпреки това обаче 50% от участвалите в допитването фирми вече са започнали да се подготвят, като най-голям е делът на отдел ИТ (30.8%), логистика и продажби (30.8%), следвани от финанси и счетоводство (23.1%). Подготовката за еврозоната налага промени в минимум 5 отдела: ИТ (пренастройки на целия софтуер и всички системи), финанси и счетоводство (годишно отчитане, документиране, преизчисляване в евро), продажби (нови етикети, ценообразуване, фискални устройства), човешки ресурси (преизчисление на възнаграждения и обезщетения на служители), юридически отдел (договори с всички контрагенти и с персонала).
Запитани какво да направи държавата, за да помогне на българския бизнес да се подготви за еврозоната, 66.7% от фирмите отговарят: Да дава практическа информация, каквато в момента липсва, а 33.3% – да предостави експерти. Ако държавата не предостави полезна информация или експерти, 62.5% от фирмите ще потърсят бизнес или НПО професионалисти от България, които да ги обучат, 12.5% – експерт от държава в еврозоната, а 25% ще разчитат на собствени проучвания и обучения.
За половината от участвалите в проучването фирми най-голямото предизвикателство след приемането на България в еврозоната е двойното обозначение на цените в левове и евро. То започва месец след влизане в сила на решението за присъединяване на България към еврозоната и завършва след 12 месеца. Търговците трябва предварително да бъдат снабдени с т.нар. стартови комплекти с евробанкноти и монети, за да връщат на клиентите ресто само в евро. Дали тези комплекти ще бъдат безплатни или ще се плащат, още не е ясно.
По предварителна оценка на въздействието на проектозакона за въвеждане на еврото в България разходите на българския бизнес за превалутиране от левове в евро и обратно възлизат на около 300 млн. лв. годишно. Според Траян Халаджов, член на Управителния съвет на АТНС и Изпълнителен директор на Доверие-Брико, разходите на фирма ще са около 450 хиляди евро – 300 000 евро за адаптация на всички информационни системи и 150 000 евро – за обозначения в EUR и BGN и обучения на персонала. Аксиния Баева, член на УС на АТНС и Изпълнителен директор на Sport Depot пояснява, че до момента само новата версия на ERP системата им за еврозоната струва 170 000 евро, като проектът за нея е още 2 месеца и тази сума не е окончателна.
Основните притеснения на бизнеса са, че всичко ще бъде оставено за последния момент. Фирмите може да се наложи да пренастройват системи, които вече са внедрили, което са двойно повече разходи. „За да се подготви сериозно, бизнесът трябва да разполага с цялата нормативна база“, коментира адв. Галин Попов, Изпълнителен директор на АТНС. Засега обаче е приет само един закон – Законът за БНБ. Остава да бъдат приети още 2 важни наредби и 2 закона. Само Законът за въвеждане на еврото ще доведе до изменения в общо 52 закона. „Пртеснително е, че това, което държавата остава да направи, не е публично достъпно дори като проект“, пояснява той.
