Около една четвърт от българите се самоопределят като финансово грамотни. Въпреки това част от тях не са наясно с основни термини. Около половината от тях обаче имат желание да научат повече за това как да управляват парите си. Това показва проучване на „Провидент Файненшъл България“, съвместно с Фондация „Инициатива за финансова грамотност“. В него са се включили 700 души на възраст между 18 и 65 години.

Според данните в проучването половината от анкетираните не знаят кои са основните индикатори за цената на кредита. Значение за това обаче може да има факта, че 28% от тях никога не са теглили заем. 66% от респондентите са посочили, че държат да имат фиксиран лихвен процент, но едва половината от тях знаят какво точно представлява той.

В същото време по отношение на годишния процент на разходите (ГПР), който представлява общата цена на кредита за потребителя , изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит и към него влизат различни такси, едва 38% от анкетираните знаят каква е неговата дефиниция.

Въпреки това според експерти се забелязват и положителни тенденции. Такава например е тази, че по-голямата част от българите са спестовни. Данните от проучването показват, че 60% от респондентите първо спестяват, а след това харчат. При останалите – първо харчат, след това мислят как да спестят останалите им средства. Това обаче са предимно млади хора до около 30-годишна възраст.

Освен това голяма част от нашенците внимават колко точно харчат. 10% от тях записват и водят отчет на разходите си, 54% не записват, но внимават колко пари дават, 49% мислят как да спестяват, а 4% не мислят как харчат.

Около 20% от анкетираните, които имат заеми, се затрудняват с изплащането им. Заедно с това 27% се притесняват за задълженията си, а 30% вече са ги изплатили.

При трудност при изплащане на кредитите 42% се обръщат към компанията, която им е отпуснала заема да им даде решение, 36% ползват информация в интернет и търсят мненията на хора във форуми със същите проблеми, 31% се обръщат за помощ и съвет към приятели и роднини. 21% влизат рисковата група, при която се тегли друг кредит, за да покрият предишни задължения. Така те влизат в порочен кръг.

„Последното проучване на финансовата грамотност на българите е било проведено през 2010 г. от Световната банка. За четири години много неща са се променили“, коментира Таня Обущарова от “Провидент Файненшъл България”.

„Преди 10 години разговорите за финансовата грамотност бяха нещо много екзотично. В последно време забелязвам, че все повече българи разбират, че това е важно“, коментира Росица Вартоник от Фондацията „Инициатива за финансова грамотност“. „За разлика от изследванията от преди години вече по-малък процент от хората смятат, че са финансово неграмотни. Бях впечатлена, че толкова много от тях знаят какво е ГПР, тъй като четири години по-рано едва 4% от анкетираните бяха запознати с това какво включва той“, допълни още тя.

По нейните думи независимо от знанията си е добре, че повече българи се смятат за финансово грамотни, защото това означава, че те знаят какво точно не знаят и са склонни да търсят повече информация. Според Вартоник друга важна тенденция в последно време е това, че все повече хора търсят информация в интернет.

„Според мен хората все още имат нужда от сериозно финансово ограмотяване, тъй като по-малко от ¼ имат необходимите базисни знания. Смятам, че и децата в горните класове трябва да учат в училище основни неща, свързани с финанси“, коментира от своя страна икономистът Владимир Каролев.