Седем години след приемането на България и Румъния за членове на Европейския съюз механизмът за сътрудничество и проверка продължава да действа, а от Европейската комисия (ЕК) не показват
знаци, че ще скоро го прекратят, пише бизнес изданието The Economist по случай последния мониторингов доклад за развитието на двета страни.
Когато ние и северната ни съседка сме приети в елитния клуб през 2007 г. ЕК задава едно безпрецедентно условие, което по принцип е запазено за държавите извън ЕС, които искат да се присъединят: временен мониторинг на реформите в двете балкански страни, за които мнозина смятат, че не са били готови да се присъединят към блока.
В последния си доклад, публикуван вчера, Брюксел продължава да мъмри двете държави за проблемите им в областта на спазването на законите, съдебните реформи и борбата с корупцията.
Двата доклада обаче разказват различни истории за прогреса, направен в тези области. Докато в България „общият прогрес все още не е достатъчен и остава крехък“, то в Румъния са предприети „някои значими стъпки... които показват реална ангажираност за реформи“.
В доклада за България, който британският посланик у нас Джонатан Алън определи в Twitter постинг като „депресиращо четиво“, тонът на комисията е особено изострен. Тревожна от невъзможността за реформи и това, че трите правителства, управлявали страната от последния доклад през 2012 г., не са успели да постигнат консенсус как да продължат с реформите. В доклада на комисията се засяга и темата за противоречивите назначения на неподходящи хора на висши държавни позиции.
Подобни случаи вредят на общественото доверие, което вече е еродирало от случаите на „разкрития на политическо влияние върху съдебната система“ и от неспособността да издаване на ефективни присъди при дела срещу корупцията и организираната престъпност.
Малка утеха в случая е фактът, че комисията отбелязва някои постижения като назначенията на магистратите или намаляването на тяхната натовареност. Но както пише посланик Алън това са някои малки стъпки напред в сравнение с големите крачки, направени назад, коментират от The Economist.
За разлика от България Румъния показва впечатляващ скок напред под управлението на правителството на Виктор Понта. То стартира необходими и дълго чакани законодателни промени и в същото време подобрява сътрудничеството между съдебните институции и министерството на правосъдието в страната.
Следващият доклад за България се очаква след 18 месеца, докато за Румъния Европейската комисия ще публикува допълнителен доклад в рамките на този период.