Държавният бюджет на Република България за 2014 г. е реалистичен. Това е един от основните изводи, резултат от проведеното днес обсъждане на проекта за Държавен бюджет на Република България за 2014 г., на заседанието на Националния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Българският бизнес счита, че прогнозата за 1,8 % ръст на БВП е оптимистична и че тя би се изпълнила само при благоприятни външни условия за българския износ, както и в случай, че мерките за по-добра регулация и за увеличаване на вътрешното потребление дадат резултат, коментират от работодателската организация.

АИКБ подкрепя данъчната стабилност при ниски равнища на данъчните ставки, като я оценява като един от основните фактори за привличане на инвестиции и за осигуряване на условия за икономически растеж. Ръководството на асоциацията счита, че прогнозираният дефицит от 1,8 % е разумен баланс между необходимостта от стриктна фискална дисциплина и желанието за насърчаване на икономическия растеж и поддържането на европейски жизнен стандарт. Прогнозата за запазване на равнището на заетост и безработица също бе оценена като реалистична.

АИКБ смята заложения ръст на приходите в ДБ за реалистичен и изпълним, но счита, че приходите от ДДС са надценени, предвид очаквания нисък ръст на БВП и очакваната ниска инфлация и могат да бъдат изпълнени, ако дадът резултат планираните мерки за фискален контрол при придвижването на стоки с повишен фискален риск, обратното начисляване на ДДС и отчитането на данъка при касово изпълнение. За сметка на това, предвижданите приходи от акцизи не отразяват изразената от правителство воля за борба със сивата икономика и контрабандата.

В разходната част на ДБ АИКБ подкрепя преструктурирането и редуцирането на бюджетите на министерствата и ведомствата - нещо повече, счита, че в издръжката на държавната система и администрация има още резерви, които могат да бъдат съкратени. АИКБ подкрепя редукцията на бюджетите на първостепенните разпоредители в сектор „Отбрана и сигурност”.

АИКБ обаче не подкрепя:

• увеличаването на минималната работна заплата, като отново настоява за договаряне на диференцирани стойности на МРЗ по браншове;

• увеличаването на максималния осигурителен доход, което е мярка с отрицателен ефект за бизнеса;

• в настоящия проект за ДБ не е отпаднал т.нар. „клас“, в резултат на който минималната работна заплата нараства реално не на 340 лева, а на 370 лева, което намалява още повече разликата между минималната и средната работна заплата;

• постоянното вменяване на задължението към работодателите да заплащат първите 3 дни от болничните на работниците и служителите;

АИКБ предлага средствата в Националния план за действия по заетостта да бъдат увеличени с поне 15 – 20 %, за да могат да се предвидят по-мащабни действия за намаляване на безработицата и увеличаване на заетостта в страната главно чрез програми, насочени към предприятията.

АИКБ отбелязва, че внедряването на електронни услуги и създаването на функциониращо електронно правителство закъсняват и че на практика обхвата на електронните услуги все още е ограничен.