Канализация, депа за битови отпадъци и транспортна инфраструктура да са приоритетните области на регионалното развитие до 2020 г. Това се казва в доклад на Института за икономически изследванияна при Българската акадения на науките (БАН).
Ново групиране на общините в България и съкращаването им на 188 от досегашните 231, които се финансират по Програмата за развитие на селските райони, предложиха днес от Института за икономически изследвания на БАН по време на дискусия за регионалното развитие и приоритетите на страната до 2020 г.
Идеята е от списъка да отпаднат градовете със силно развита промишленост и туризъм, такива, които разработват интегрирани планове за градско възстановяне и развитие, и попадащите в т.нар. агломерационни ареали.
Ако предложението се приеме, това означава от ПРСP да излязат Банско, Балчик, Каварна, Царево, Челопеч, Пирдоп, Козлодуй, Раднево и Гълъбово; Гоце Делчев, Велинград, Петрич, Панагюрище, Карлово и Лом, както и Несебър, Приморско, Созопол, Бяла, Божурище, Поморие, Девня, Аксаково, Елин Пелин, Белослав, Костинброд, Суворово, Аврен, Марица, Ботевград, Долна баня, Кричим и Перущица.
Така в групата на финансираните общини ще останат 188 с преобладаващо „селски” профил, става ясно от доклада на икономистите, изработен за нуждите на ОП „Регионално развитие” за следващия 5-годишен програмен период от 2014 до 2020 г.
Освен икономистите, в дискусията днес участваха министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев и новият председател на БАН – акад. Стефан Додунеков, представители на министерствата, общините и неправителствения сектор.
Докладът разглежда както териториалните и социално-икономически характеристики на селските, планинските, черноморските, дунавските, граничните, централните, периферните и попадащите в агломерации общини, така и приоритетните области за европейско финансиране до 2020 г., заяви доц. д-р Стефан Иванов от Института за икономически изследвания на БАН. Според него за следващия програмен период общините се интересуват от програми за изграждане на регионални депа за битови отпадъци и заводи за рециклиране, както и за подобряване на транспортната инфраструктура – строителство на пътища, железопътни тунели, трасета и мостове. Това означава разработване на проекти за изграждане на ВИК системи, реконструкция или обновяване на уличната и общинска пътна мрежа, свързване на общинския център с останалите населени места, подобряване на градската среда и развитие на туризма.
В изпълнение на досегашната Оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР) и Програма за развитие на селските райони (ПРСР) наблюдаваме сравнително висока активност на общините, подчерта доц. Иванов. Анализът на икономистите сочи, че кандидатите за тях достигат до 95%, като често се наблюдава практиката една община да кандидатства с по 2-3 проектни предложения по дадена операция или мярка.
Вторият извод, който може да бъде направен, е, че няма ясна зависимост между големината на общината и броя на реализираните проекти. От 2007 г. досега най-много проекти са реализирани в средните по размер общини, а не в големите, както може да се очаква, обясни икономистът на БАН. Според него това показва, че не големината, а административният капацитет и активността на хората са решаващи за степента на усвояване на европейската помощ.
В отминаващия програмен период са констатирани трудности или закъснения само в 6.1% от общинските проекти. Като цяло те са свързани с изпълнението на отделните етапи, ограничен финансов ресурс или липса на качествени консултанти.
Най-голям процент от договореното по оперативните програми са усвоени по ОПОС – 42,2%, заради големия мащаб на инвестициите, сочи докладът. На следващо място по размер на договорено финансиране са програмите, насочени пряко към стимулиране на регионалното развитие – ОПРР и ПРСР.
Анализът на Института за икономически изследвания ще бъде използван за разработване на приоритетните оси и мерки на европейските програми за следващия програмен период, както и за формиране на секторните политики, стана ясно днес по време на семинара в БАН.
