Растежът на банковите кредити за фирмите в еврозоната се забави през февруари при стабилно нарастване на заемите за домакинствата, показват последни данни на Европейската централна банка.
През февруари банковите кредити за нефинансовите компании нараснаха на годишна база с 3,1% след ръст от 3,4% през януари. В същото време растежът на банковите заеми за домакинствата стабилизира за трети пореден месец на ниво от 2,9 на сто, докато годишното темпо на повишаване на кредитите за целия частен сектор се забави до 3,0% от 3,3% в началото на 2018 година.
Паричната маса (индексът М3) в еврозоната нарасна с едва 4,2% след повишение с 4,5% през януари, а на тримесечна осреднена база индикаторът М3 се повиши през трите месеца до края на февруари с 4,4% при очаквания за повишение с 4,6 на сто. По този начин растежът на паричната маса се влоши изненадващо под важното целево ниво на ЕЦБ за повишение с 4,5%, което отговаря на мандата на Централната банка за ценова стабилност в рамките на еврозоната.
Днешните по-слаби данни са поредно доказателство, че икономиката на еврозоната започва да губи своя силен възходящ импулс от 2017-а година. В последно време има отслабване на бизнес доверието в региона на фона на опасенията за глобален търговски конфликт и с оглед на поскъпващото евро, което сякаш започва да вреди на износа от еврозоната.
Провежданата през последните три години агресивна политика на “евтини пари“ на ЕЦБ се отразява позитивно на банковото кредитиране на бизнеса и на крайните потребители, но темпото на растеж на отпусканите заеми е все още почти на половината от това преди световната финансова и икономическа криза. Трябва да се има предвид, че паричният анализ на ЕЦБ е един от двата т.нар. “стълба“ при определяне на бъдещата парична и лихвена политика, като другият съществен икономически анализ е свързан с оценката на Централната банка по отношение на инфлационните рискове.
Данните за кредитирането се следят внимателно и с оглед на факта, че икономиката на еврозоната е силно зависима от отпусканите от банките заеми.