Обама "създаде нов климат в международната политика"

Американският президент Барак Обама печели тазгодишната Нобелова награда за мир, съобщи донякъде изненадващо Шведската кралска академия на науките. Организацията оцени "неговите забележителни усилия за укрепване на международната дипломация и връзките между народите", както и визията на американския президент за свят без ядрени оръжия.

Като президент на САЩ Барак Обама създаде нов климат в международната политика, допълват от организацията. Той често изтъква важността на ролята на ООН и другите международни институции. Според виждането на американския президент диалогът и преговорите са предпочитаните инструменти за решаването на конфликтите, дори и когато става въпрос за сериозни международни търкания.

От Нобеловия комитет, който раздава престижните награди, застават и зад призива на Обама: "Време е всеки един от нас да поеме своята отговорност за отговор на глобалните предизвикателства".

Реакциите

Агенция "Ройтерс" изпрати съобщение до администрацията на Обама, в което се казва, че много хора по света са учудени от награждаването му с Нобелова награда. Краткият отговор от Белия дом беше: "Ние също". Телевизионният канал CBS съобщи, че говорителят на правителството Робърт Гибс им изпратил имейл, в който пишело само "WOW!".

Първите реакции и по света бяха нееднозначни.

"Кой, Обама ли? Толкова бързо? Е, прекалено бързо е! Той не е имал време да направи нищо. Засега само предлага". Така реагира отначало полският лауреат на Нобеловата награда за мир от 83-та Лех Валенса. А после побърза да се поправи: "Нобеловият комитет понякога окуражава отговорните действия. Нека дадем шанс на Обама".

В подобен стил бяха издържани и коментарите на европейски лидери и политици.

"Смятам, че всички ние трябва да подкрепим стремежа му за мир по света", заяви германският канцлер Ангела Меркел.

"Поздравявам го. Новината ме зарадва много. Сега той ще трябва да се доказва дори още повече", коментира външният министър на Франция Бернар Кушнер.

Коментари с очаквания за конкретни действия и мирно бъдеще дойдоха и от конфликтни райони - Газа, Ирак. В Кения също не липсваха възторжени реакции. Доведеният брат на Обама - Саид, напомни, че той е част от семейството и заключи: "Много сме щастливи, че един от нас е бил отличен".

Министър-председателят Бойко Борисов поздрави Обама по случай присъдената му награда. "За мен е особена чест от името на правителството на Република България, както и от свое име, да Ви поздравя по повод присъдената Ви Нобелова награда за мир", пише премиерът Борисов до Барак Обама.

"Този факт е закономерно следствие от Вашите решителни стъпки и усилия за заздравяване на отношенията между държавите и сближаване на народите по света. Философията на разбирателство и диалог между културите е дълбоко заложена в мирогледа на българите и е неизменна част от обществено-политическия облик на страната ни. Това е и основната причина Вашето постижение да е радост за нас. То е и свидетелство за готовността на всички ни да работим за един по-добър свят", се казва в поздравлението на министър-председателя до президента на САЩ.

Всеобщото мнение е, че тазгодишната Нобелова награда за мир е повече насърчение, отколкото признание. След поощрението от Обама се очакват конкретни действия.

Анализаторите не пропускат да отбележат, че Обама е изправен пред предизвикателството на два незавършени конфликта - войната в Ирак и войната в Афганистан. В Афганистан президентът на САЩ дори сега обмисля нова стратегия в борбата срещу талибаните и възстановяването на страната.

Наградата

Паричното изражение на Нобеловата награда е 10 млн. шведски крони (1,04 млн. долара). Американският президент, както всички други нобелови лауреати, ще получи още златен медал и диплом.

Церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир ще се състои на 10 декември в Осло. На следващия ден - 11 декември, по традиция ще се проведе концерт в чест на Нобеловия лауреат за мир. Тази година проявата ще бъде водена от американския актьор Уил Смит и от съпругата му Джейда Пинкет-Смит.

Лауреатите досега

Барак Обама е третият действащ американски президент, отличен с Нобелова награда за мир. Предишните две награди са били раздадени още в началото на миналия век - през 1906 година лауреат на наградата става Теодор Рузвелт, а през 1919 година наградата получава Удроу Уилсън.

От 2000 г. насам лауреати на Нобеловата награда са:

2000 г. - южнокорейският президент Ким Те-джун за политиката му на сближаване между двете корейски държави;

2001 г. - ООН и генералният секретар на ООН Кофи Анан за работата им в областта на човешките права и разрешаването на световните конфликти;

2002 г. - 39-ият президент на САЩ Джими Картър за усилията му за мирното разрешаване на международните конфликти;

2003 г. - иранската юристка Ширин Ебади за борбата й за демокрация в Иран и за защитата на правата на иранските жени и деца;

2004 г. - кенийската еколожка Уангари Маатхай за приноса й за устойчивото развитие, демокрацията и мира;

2005 г. - Международната агенция за атомна енергия и нейният генерален директор Мохамед ел Барадеи за усилията им за предотвратяване на използването на ядрената енергия за военни цели;

2006 г. - бангладешкият икономист Мухамад Юнус и неговата банка за микрокредити "Грамийн" за усилията им за постигане на икономическо и социално развитие на Бангладеш чрез създаване на схема за микрокредитиране;

2007 г. - Междуправителствената експертна група на ООН за климатичните промени и бившият американски вицепрезидент Ал Гор за усилията им в борбата срещу климатичните промени и глобалното затопляне;

2008 г. - бившият президент на Финландия Марти Ахтисаари за миротворческите му усилия в продължение на над 30 години за решаването на конфликти на няколко континента, сред които в индонезийската провинция Ачех и в Косово.

В своята история Нобеловата награда за мир е била връчвана общо 89 пъти. За първи път тя е присъдена през 1901 г. на швейцареца Жан-Анри Дюнан, основател на Международния комитет на Червения кръст, и на французина Фредерик Паси, икономист и основател на френското Дружество на приятелите на мира.