Проникването на застраховките "живот" у нас е ниско. Въпреки това пазарът е огромен и има потенциал за експанзия дори още тази година. Това заяви Александър Пеев, началник отдел "Развитие на продукти" в ЗАД ДЗИ. Той допълни, че компаниятa е отчела най-значителен ръст на годишна база през май, а до края на 2011 г. увеличението се очаква да достигне 5-15%.

Застрахователното проникване представлява отношението между брутния премиен приход в животозастраховането към брутния вътрешен продукт. През предкризисната 2008 година то е било 0.417 на сто, през следващата 2009 година - 0.339 на сто, а през 2010 г. 0.353%.

Разликата между България и Европа, що се отнася до показателя "застрахователна плътност", е "космическа", беше отчетено още по време на днешното събитие. Тя представлява отношението между населението и парите, които харчи всеки човек за застраховка "живот". За периода между 2008 и 2010 година у нас сумата е варирала между 29.7 и 36.9 лв. В нея се отразяват намаляващото население на страната, възможностите на клиентите и други.

Същевременно в Европа положението е далеч по-различно - там всеки човек харчи годишно средно по 1879 евро за застраховки. В тази сума влизат 1147 евро за животозастраховане, 550 евро за общо застраховане - каско, "Гражданска отговорност", застраховка "имущество" и др.

"Много трудно е човек сам да направи извод, че трябва да стигне до покупката на такъв продукт", коментира Пеев, визирайки застраховките "живот". Той допълни, че разпространението на тази полица е отговорност на компаниите.

"Важността на застраховката "живот" се увеличава", коментира от своя страна Таня Тошева от компанията за маркетингови изследвания GfK България, представяйки данни на дружеството, подкрепящи това твърдение. Въпреки това убеждението у хората, че тя им е необходима, все още е нискo. За 27% от тях застраховката е твърде скъпа, а други 22 на сто смятат, че нямат нужда от този продукт. 16% не са се замисляли за застраховка "живот". Според Тошева този факт може да означава много неща. От една страна - хората не чуват и не знаят какво им носи тази полица, а от друга - в съзнанието на българите полицата е свързана с риск.

"За българина е много валидна приказката "След дъжд качулка" - първо ще се случи нещо, а след това ще се замисля можеше ли да се случи по-добре", обясни експертът.