България е готова да увеличи вноската си в бюджета на Европейския съюз. Това се разбра от думите на министъра на финансите Владислав Горанов преди среща за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС в НДК, в която ще вземе участие и еврокомисарят по бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер.

На въпрос доколко България може да си позволи да задели като процент от бюджета за вноската в ЕС той отговори, че не са правени прецизни калкулации, но това, което се коментира като увеличение с около 10% от сегашния бюджет, е постижимо на фона на ползите от тази политика.

За нас всички опции да преодолеем новите предизвикателства след Брекзит са отворени. Споделяме, че с оглед запазването на кохезионната политика и общата селскостопанска политика може да се наложи увеличение на вноските и сме готови да подкрепим едно подобно решение, посочи министърът при влизането си за срещата.

По думите му ограничаването на кохезионната политика и фокусирането й само върху най-бедните райони ще намали интереса на големите държави към нея и представлява риск за самата кохезионна политика.

Има региони в някои от нетните донори, в които дори да се ограничи кохезионната политика, ще трябва федералните правителства на тези държави да компенсират недостига в средства на тези провинции или региони, които ще бъдат извадени от тази политики, каза Горанов.

Имаме предизвикателството да финансираме повече неща с по-малко ресурси и преодоляването на този проблем може да стане, от една страна, с по-добро приоритизиране, но вероятно ще се наложи увеличаване на вноските на държавите членки, допълни той.

Засега страните в ЕС са разделени по въпроса. В началото на февруари се появи информация, че България и още седем държави от източната част на континента са се съгласили да увеличат вноските си в многогодишния бюджет на съюза до 1.1% след напускането на Великобритания. По-късно обаче българското Министерство на финансите отрече информацията. В края на февруари премиерът Бойко Борисов каза, че е по-изгодното за България е да се увеличи вноската в бюджета на ЕС.

Австрия вече се обяви против предложението и настоя за орязване на някои програми, най-вече плащания за страни от Източна Европа. Лидерите на балтийските страни пък подкрепиха идеята да плащат повече за бюджета на блока след 2020 г., за да запълнят дупката. Очаква се Европейската комисия да направи официално предложение за многогодишната финансова рамка през май.