Изграждането на газов хъб край Варна може да се случи, след като България построи междусистемните газови връзки със съседните си страни. Това заяви зам.-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович на енергийна конференция в столицата.
„Преди създаването на газоразпределителния център в България трябва да се направят интерконекторите. Да се създаде една газопреносна мрежа в региона и едва тогава ще може да се говори за хъб“, подчерта той.
От думите му стана ясно още, че, за да бъде функционален газоразпределителният център в България, ще трябва да се разнообразят пътищата за доставка на синьо гориво до нашата страна. Според него само по този начин ще може да се добави стойност към това начинание.
По думите му Иран може да се превърне в много сериозен доставчик на енергийни ресурси за Европа. Той обясни, че очаква в началото на 2016 г. санкциите срещу Техеран да отпаднат. „Смятам, че първо ще видим едно мащабно връщане на Иран на пазара на петрол. Знаете, че страната разполага с много големи залежи“, каза Шефчович.
Той допълни и че в такъв случай Техеран може да започне да играе и сериозна роля при доставките на синьо гориво за Стария континент.
До края на този месец се очаква да бъде подписано споразумението за газовите доставки от Русия за Украйна и да се гарантира транзита за югоизточния регион на Европа. Шефчович обясни, че към момента ЕК е имала няколко много добри срещи с представителите на Киев и Москва и се надява в близко бъдеще да бъде постигнато споразумението, което ще гарантира безпроблемното снабдяване на Украйна и нашия регион с руски газ. Той изрази увереност, че това ще се случи до края на септември и така доставките ще бъдат гарантирани още преди настъпването на отоплителния сезон.
Проектът за увеличаването на капацитета на газопровода „Северен поток“, който доставя газ от Русия за Германия по дъното на Балтийско море, известен като „Северен поток 2“, ще трябва да отговаря на европейското законодателство. Само при това положение изграждането на новите тръби ще бъде възможно, стана ясно още от думите на Шефчович. Той допълни, че всеки такъв проект трябва да отговаря на законодателството в ЕС и похвали България, която стриктно спазва тази нормативна уредба. Шефчович добави и че ЕК е готова да обсъди абсолютно всеки проект, който ще бъде съобразен със законите в ЕС.
По време на конференцията премиерът Бойко Борисов посочи, че подкрепя възобновяването на проекта Nabucco West и газът от Иран да стигне до газовия хъб, който България смята да изгради.
„Ние с нашата газопреносна система имаме възможност и ако това стане приоритет за ЕК, България ще си инвестира в 1-2 тръби по старите трасета“, заяви премиерът.
Министър-председателят допълни, че за това едва ли ще се търси външен инвеститор, а средствата, които ще бъдат вложени, ще се възвърнат чрез транзитните такси.
„Напълно съм убеден, че България може да бъде една от страните, които ще се възползват от енергийния съюз. България ще спечели от газа. С електроенергийната си мрежа става център и в този смисъл тя може да подтикне развитието напред. Както разбирам Техническият университет в София много работи за енергийната ефективност на сградите и за постигане на нулева енергийна интензивност. България е много добре подготвена на енергийно ниво в Европа“, заяви Шефчович.
Външният министър Даниел Митов заяви, че България ще лансира идея за Европейски фонд за енергийна сигурност, който да гарантира практически финансирането на проекти, които ще влязат в общата концепция за Европейския енергиен съюз.
Митов изтъкна, че ще очаква подкрепа от Европейската комисия за инициативата.
„Това ще е от полза за всички, особено за региона на Югоизточна Европа, който по отношение на свързаността, е доста изостанал“, посочи той.
След като „Газпром“ и германската енергийна компания „Винтерсхал“ дадоха ясен знак, че нямат намерения да прекратят дейностите по проекта „Северен поток 2“, който ще увеличи капацитета на съществуващата тръба от Русия до Германия по дъното на Балтийско море, у нас бе повдигнат въпросът за възраждането на „Южен поток“. Първият ни дипломат подчерта, че трябва да се вземе много важно решение относно този проект, тъй като той предвижда тръбата да заобиколи Украйна.
„Ако отговорът е „да“ значи всичко започва от начало, ако отговорът е „не“, обаче, нещата стоят по различен начин“, обясни министърът.
Той бе категоричен, че в случая българската дума има тежест, тъй като страната ни заема стратегическо място по отношение на коридорите, които единният енергиен съюз ще създаде.
„Руски газ в Европа, така или иначе, ще пристига. Ние сме наясно обаче, че трябва да разнообразяваме източниците на доставка“, каза Митов, отчитайки, че е необходимо да се изградят газовите връзки особено в региона на Балканите.
Източник: iNews.bg
