България няма нужда от нови енергийни мощности поне до 2027 г.

08.09.2014 | 09:44
по статията работи: Георги Велев
Трябва да поискаме отсрочка от Европа за либерализацията на пазара на електроенергия
България няма нужда от нови енергийни мощности поне до 2027 г.
Снимка: Булфото

България няма нужда от нови генериращи мощности поне до 2027 г. Причината е, че тогава най-рано се очаква да бъдат затворени 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Това заяви Иван Хиновски председател на Българския енергиен и минен форум в интервю за в. „Стандарт“. Той изрази своето притеснение по отношение на проекта за удължавана на живота на реакторите с десет години. „Ние сме силно притеснени от некадърното управление на този проект и вероятния му провал“, твърди Хиновски. В момента ресурсът на живот на 5-и блок изтича през 2017 г., а този на 6-и – през 2019 г.

Въпреки това според енергийният експерт страната ни няма да страда от липса на ток и енергийният баланс е гарантиран. До 2027 г. заради енергийните спестявания дори ще имаме свободен капацитет за износ от 1000-1200 мвт.

Според Хиновски основните причини за тежкото финансово състояние на НЕК се коренят в няколко нецелесъобразни инвестиционни проекти, които натовариха компанията със сериозен дълг. Става въпрос за строежът на АЕЦ „Белене“ и изграждането на хидровъзел „Цанков камък“. Втората причина е дисбалансът в производството, потреблението и износа на електроенерия, настъпил в резултат на подписаните през последните години дългосрочни договори за изкупуване на скъпа енергия - от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), някои ТЕЦ-ове и от топлофикации.

Конкретно за ВЕИ проектите в страната ни до 2020 г. трябваше да имаме производство на ток от слънце за 303 мвт, а в момента имаме присъединени слънчеви централи за 1100 мвт. Това доведе до проблеми по интегрирането им и управлението на системата, както и до утежняване на дела им в крайната цена на микса, поясни Хиновски. В интерес на истината трябва да споменем, че в групата на тези инвеститори наред с добронамерените попаднаха и спекуланти, и перачи на мръсни пари. Най-сериозният проблем при ВЕИ-тата са затрудненията в диспечирането на системата при режими с максимално производство, а това изисква инвестиции и допълнителни разходи за работата на ПАВЕЦ.

Според Хиновски държавата е проспала момента с изграждане на компенсиращи мощности, което се налагаше заради бързото навлизане на ВЕИ у нас.  За изход от сегашната кризисна ситуация в енергетиката ни от Българския енергиен и минен форум предлагат няколко стъпки. Първата е да се търси устойчив дългосрочен пазар на българската електроенергия в чужбина. „Забави се много изграждането на интерконекторните електропроводни връзки и особено на тази с Италия. Това е причината износът на българската енергия към най-гладния пазар на континента - италианския, да е ограничен, тъй като той минава през един много "тесен" участък в Гърция“, добави Хиновски.

Втората стъпка е регионализиране на пазара на електроенергия - т.е., да се впишем по-активно в интерактивните процеси за внос и износ на електроенерия в Европа, това, което например ни предлага Вишеградският регионален пазар. Според експертът в момента има търсене на "зелена" еленергия на борсите в Германия и Унгария, а България дори не прави опит да участва в тях, което е абсурдно и ние сме подчертавали това още преди две години.

Като трета стъпка е важно да се направят бързи одити на всички дружества в БЕХ, както и на всички компании, участващи в електроенергийната система, включително и частните. Само така ще станат ясни всички приходи, разходи, задължения и инвестиции. Въз основа на тези четири показателя може да се направи реална оценка на ситуацията и да се вземат адекватни решения накъде да се върви. Лично аз съм убеден, че все още съществуват резерви за намаляване на разходите във всички енергийни дружества.

Хиновски е убеден, че страната ни няма готовност да отвори напълно енергийния си пазар от догодина. Заради това се налага да поискаме отсрочка за това от 2-3 години. „Другият абсурд на нашия пазар е, че около 35% от електроенергията се потребява от бита, от които 25% - основно за отопление. В Германия например битовият сектор потребява под 20% от електроенергията, но пък газификацията там е 80%, докато у нас е едва 3%. Затова крайно време е да се направи и анализ какви са пречките пред битовата газификация у нас“, категоричен бе енергийният експерт.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Женевски конвенции
  • Зимна приказка
Лекарят ми предписа 2 литра вода на ден. Сметнах я в кубчета лед и ми излезе 14 уискита...
На този ден 16.12   955 г. – Започва понтификатът на папа Йоан XII. 1653 г. – Оливър Кромуел става лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия. 1740 г. – Избухва Войната...