При въвеждането на диференцирана ставка на ДДС от 10% за храни и лекарства, очакваната загуба за бюджета ще е в размер на 1,094 млрд. лв. Това заявява финансовият министър Владислав Горанов в писмен отговор на депутатско питане, с което мотивира категоричното си мнение против намаляване на ДДС за храни и лекарства.
Според експертите отрицателният бюджетен ефект може да бъде компенсиран само по два начина - или с увеличение на ДДС за останалите стоки, или с повишаване на преките данъци. Министерството предупреждава, че повишаването на стандартната ставка на ДДС над 20% ще доведе до инфлационен натиск върху цените и потреблението.
Като аргументи срещу диференцираните ставки експертите на Горанов посочват, че в последните години държавите-членки на ЕС са предприели мерки за ограничаване на тяхното прилагане, както и за увеличаване на размера им.
„Наред с това въвеждането на диференцирана ставка на ДДС увеличава рискът от данъчни измами и укриването на данъка, тъй като се създава възможност за неправилно деклариране и неправилно прилагане на режима на намалената ставка с цел минимизиране на данъчните задължения“, се отбелязва още в писмото.
В заключение се посочва, че националната данъчна система е структурирана по начин, по който основният дял от приходи в държавния бюджет се формира от постъпленията от ДДС и акцизи, информира БГНЕС. Прилаганата дългогодишна данъчна политика в България пък е за ниски преки данъци и за неутралност на ставките за косвените данъци, в което влиза единната ставка на ДДС. Политиката в областта на ДДС за целия период от неговото въвеждане в България преди 21 години, винаги е била за една-единствена единна ставка, гласи отговорът на министъра.
Припомняме, че наскоро Световната банка препоръча на страната да намали ДДС за лекарствата. Българските земеделски производители пък губят много от конкурентните цени на селскостопанските стоки в Румъния, ставката по ДДС, за които падна от 24 на 9%.
БСП пък поиска намаляване на ДДС и за бебешките стоки.