Федералният резерв на САЩ повиши лихвата до 1.5-1.75% годишно, което се равнява на драстична стъпка от 0.75 пункта. Такова рязко увеличаване не е имало през последните 28 години.

От 1 юни Федрералният резерв продава на месец съкровищни облигации на стойност 30 милиарда долара и ипотечни облигации на стойност 17.5 милиарда долара. През септември продажбите ще се увеличат до 60 милиарда долара за държавни ценни книжа и 35 милиарда долара за ценни книжа, обезпечени с ипотека.

Фед стартира програмата за обратно изкупуване на активи, известна като QE (количествено облекчаване), в началото на пандемията през март 2020 г. В същото време основната лихва беше намалена до 0-0.25%. Тези действия осигуриха приток от ликвидност на пазара, но при бързото повишаване на инфлацията това се превърна в бреме.

Във Фед смятат, че по-нататъшно увеличение на ставката "би било подходящо" за поддържане на максимална заетост и постигане на инфлация от 2% годишно. Междувременно ще продължи намалявато на обема ценни книжа от централната банка на САЩ.

"Изглежда, че цялостната икономическа активност се е възстановила от известен спад през първото тримесечие. През последните месеци се наблюдава значително увеличение на броя на работните места, а нивото на безработица остава ниско. Инфлацията остава висока, което отразява дисбаланса между търсенето и предлагането, свързан с пандемията, по-високите цени на енергията и по-широкия ценови натиск.

По време на пресконференция председателят Джером Пауъл каза, че Фед не е чакал следващата среща, за да повиши значително лихвата. На срещата през юли ще бъде разгледана възможността за повишаване на лихвите с още 50 б.п. или дори със 75 б.п., но зависи от макроикономическите показатели. Пауъл каза, че регулаторът ще следи данните, състоянието на икономиката и ще се опита да намали инфлацията до 2%.

Фед очаква нивото на основната лихва да е 3.4% до края на 2022 г., 3.8% до края на 2023 г. и 3.4% до края на 2024 г.

При вземането на решения относно паричната политика Фед се ръководи от макроикономически показатели. През май нивото на безработица в САЩ е 3.6% за трети пореден месец, а броят на безработните остава практически непроменен - 6 милиона души, според данни на Министерството на труда на страната. Тези цифри се различават малко от стойностите през февруари 2020 г. преди началото на пандемията, когато нивото на безработица беше 3.5%. Това говори в полза на затягане на паричната политика.

В същото време годишната инфлация в САЩ през май нарасна с 8.6% на годишна база, въпреки че анализаторите прогнозираха 8.3%. Това е най-високият темп на растеж на инфлацията от декември 1981 г. Базовата инфлация, т.е. без ръста на цените на храните и енергията, възлиза на 6%. Експертите прогнозираха, че ще се забави до 5.9%.

Пазарите очакваха рязкото покачване на лихвените проценти и засега правилно прогнозират размера на следващите стъпки на Фед. Т.е. Джером Пауъл не успя да ги изненада с още по-драстична промяна на лихвения процент. Това означава оценка за забавяне на икономиката, увеличаване на безработицата и поевтиняване на долара.

Всъщност, очакванията на инвеститорите се промениха коренно след публикуването на данни за индекса на потребителските цени в петък, 10 юни. Преди това се предполагаше увеличение от 50 базисни пункта, но най-бързото повишаване на тази инфлация от 1981 г. показа, че това няма да е достатъчно.