Необходим е регламент за времето на пристигане до пациента, съответстващ на европейските стандарти (между 8 и 10 минути). Сега при пристигане на екипа до пациента след 20-та минута повикването се счита за забавено. Това се отчита в доклад на Сметната палата, който е бил извършен в периода 1 януари 2007 г. - 31 декември 2008 г. Той обхваща 24 центъра за спешна медицинска помощ със 161 филиала.
От данните става ясно още, че 94.42% от спешните повиквания в одитираните центрове през 2008 г. са били забавени. Конкретни причини за закъсненията на линейките от обективен характер са: дълги маршрути, лоша инфраструктура, грешни или неточни адреси поради смяна на имената на улиците, интензивен трафик, лъжливи повиквания, неосигурен достъп на екипа до пациента, липса на свободни линейки, неправилно паркирани МПС и др.
В София оказват съществено влияние натовареният трафик и липсата на лента за движение на специализираните автомобили, както и натрупването на голям брой повиквания спрямо капацитета на центъра в определени часови пояси на деня или празнични дни, отчита Сметната палата.
Нивото на текучеството поради ниски заплати и тежки условия на труд в спешните медицински центрове е голямо. Това влияе негативно върху качеството на оказваната спешна медицинска помощ. Текучеството е почти два пъти по-високо при лекарите спрямо текучеството за персонала като цяло, става ясно още от представените днес данни.
През 2007 г. при лекарите то е 36.1 сто, а общо за персонала - 19.4 на сто. През 2008 г. текучеството при лекарите е 22.8 на сто и 11.8 на сто общо за персонала. Значителен ръст на текучеството при лекарите (напуснали към заети бройки) е наблюдаван в Русе (86 на сто за 2007 г. и 74 на сто за 2008 г.); в Добрич (58 на сто за 2007 г. и 40 на сто за 2008 г.); в София (37 на сто за 2007 г. и 32 на сто за 2008 г.), в Кърджали (22 на сто за 2007 г. и 33 на сто за 2008 г.). През 2008 г. спрямо 2007 г. увеличение в ръста на текучеството при лекарите е отбелязано в центровете в Кърджали, Ловеч, Пловдив, Силистра и Смолян.