В българския Наказателен кодекс има много "мъртви" текстове и те са не само сред старите, но и сред новите. Това заяви председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лазар Груев на семинар в Лозенец. Според него тези текстове трябва сериозно да се преработят.

"Мъртвите" текстове са най-много в главата за стопански престъпления - например, умишлен банкрут и престъпления против кредиторите. В това число са и компютърните престъпления, защото в тях се използва остаряла терминология, неадекватна на новите условия. От преработка се нуждаят и текстовете за общоопасните престъпления. Излишен според председателят на ВКС е и текстът за престъпленията по служба. Той го оприличи на "последен шанс на правораздавателните органи, също като лилавата рокля на една застаряваща дама". Това е така, защото престъпленията по служба са описани в други текстове на НК - например, подкуп, сключване на неизгодна сделка и длъжностно присвояване.

Груев посочи, че в наказателното право има три заблуди. Първата е, че НК е магическа пръчка, която може да реши всички проблеми и затова често обхвата му ненужно се разширява; втората - че тежките наказания превъзпитават и затова у нас често увеличават размера им; и третата - общественото възприятие, че задържането под стража е вид наказание.

Лазар Груев коментира още, че амнистията не е нужно да бъде обвързана с основания и, че създаването на Закон за амнистията е конституционно право на НС, пише Dariknews.bg. Заместникът му Гроздан Илиев обясни, че амнистията не освобождава от гражданска отговорност лицата, които са амнистирани и на практика за щетите може да им се търси гражданска отговорност.